Марко Поло
Милионът (2)

2. Отпътуване от Константинопол

Докато Балдуин^[1] бил император на Константинопол, по-точно през 1250 г., бащата на Марко и Матео Поло, негов брат, мъдри и благородни търговци, пристигнали в Константинопол от Венеция с товар стоки.

Именно тогава те решили да прекосят Голямото море^[2], за да развият търговията си; купили много скъпоценности и редки стоки, натоварили ги на един кораб и се отправили от Константинопол за Солдания^[3]. След като останали няколко дни в Солдания, решили да продължат. Тръгнали на път и яздили, докато стигнали в Болгара^[4], където царувал Барка^[5], цар и господар на част от татарите^[6]. Царят приел с големи почести Николо и Матео Поло, радостен от пристигането им.

Двамата братя му подарили скъпоценности, които носели със себе си; Барка радостно ги приел и тъй много оценил, че надарил гостите с други, два пъти по-ценни дарове.

Вече година, откак двамата братя се намирали в този град, когато избухнала война между цар Барка и Алау^[7], цар на източните татари.

След кръвопролитни схватки и ожесточени битки, които предизвикали смъртта на голям брой хора, накрая Алау взел надмощие.

Поради тази война никой не можел да тръгне на път без риска да бъде пленен. Но понеже Алау и войската му се били разположили на запад, сиреч там, откъдето двамата братя пристигнали, те, решени да продължат пътуването си, поели на изток с всичката си стока.

Тръгнали за Болгара, те стигнали до друг град, наречен Онтака^[8], разположен до границата на царството на западните татари. Заминали оттук, те прехвърлили река Тигри^[9] й навлезли в пустинята, която прекосили за осемнадесет дни, без да срещнат ни едно село, а само татари, които живеели в шатри и пасели добитъка си.