Марко Поло
Милионът (17)

17. Царят на Грузия

Цар на Грузия^[1] е Давид Мелик (което на наш език означава цар Давид), васал на татарския владетел. Разказват, че всички царе на тази страна, още от древни времена, се раждали със знак на орел под дясното рамо^[2].

Мъжете са красиви, смели в боя, опитни стрелци с лък и ходят с ниско остригана коса. Християни са и принадлежат към гръко-православната църква. Александър Велики^[3] не успял да прекоси Грузия, защото от едната страна е морето, а от другата планините, а единственият път е толкова тесен, че по него не може да мине и конник. Ждрелото, през което трябва да се мине, е дълго повече от четири левги, тоест дванадесет мили; така, че малцина бойци могат да спрат дори голяма войска.

Александър не преминал оттам, но построил внушителна крепост, наречена Желязна врата^[4], която имала висока кула и препречвала пътя на всеки нападател. За тази крепост се говори в романа на Александър^[5], когато става дума, че послужила да възпре татарите по планините; в действителност не се отнасяло за татари, а за други народи, между които кумани, едно шиитско племе. Наистина по времето на Александър татарите не били още стигнали до тези места.

Много са укрепените градове в Грузия. Жителите им са опитни тъкачи и копринените платове, извезани със злато, които тук се произвеждат, са измежду най-красивите в света. Ловните им соколи са също измежду най-добрите, а храните са в изобилие.

Областта е толкова планинска, че татарите не успели никога да я подчинят напълно.

В подножията на една планина и по бреговете на едно езеро се издига манастирът „Сан Леонардо“, прочут заради едно необикновено чудо: в това езеро не се намира ни една риба през цялата година, но когато дойдат Велики пости, от първия ден до Възкресение се появяват огромни количества риба и всеки може да си лови колкото пожелае. И като по чудо от Възкресение до новите пости рибите изчезват и ни една от тях не се вижда.

Морето, за което ви говорих, се нарича Гелучелан^[6]. То е огромно, бреговете му имат седемстотин мили дължина и е на дванадесет дни път от океана. Много и големи са реките, които се вливат в него^[7].

В тези последни години много генуезки търговци стигнаха дотук и сега плават по него. От тази страна произхожда онзи вид коприна, наречена геле^[8].

Описах ви местата, които се намират на северните граници на Армения; сега ще ви разкажа за южните й граници.