Марко Поло
Милионът (143)

143. Царство Ели

Тази провинция се намира на триста мили западно от Комачи. Царят и народът му са будисти и не плащат данък на никой чужд владетел.

Няма сигурни и укрепени пристанища, но затова има една голяма река^[1], чието устие е широко и плавателно. В полето растат чер пипер, джинджифил и много други подправки. Царят на Ели е много богат, но поданиците му са малко.

Страната е укрепена така, че прави невъзможно всякакво нападение и нахлуване в страната.

Корабите, които навлизат в устието на реката, ако бързо не се завърнат в открито море или на пристан, биват нападнати и плячкосани напълно. Туземците наистина казват: „Тук бог ги е изпратил за нас“. И не смятат, че вършат някакво зло, ограбвайки ги. Същото се случва по бреговете на Индия. Корабите, които пристигат там, тласкани от ветровете и бурите, веднага биват ограбвани от целия им товар, ако навреме не успеят да разтоварят и пренесат стоките си. Корабите, които пристигат от Китай и от други страни, идват тук през лятото, товарят за няколко дни и бързо отплават, защото е много опасно да чакат на котва край брега, тъй като има плитчини и лесно засядат в пясъка. Вярно е също, че китайските кораби нямат тази грижа, защото са снабдени с отлични дървени котви, които държат при всякакво време.

На сушата има лъвове и други зверове, дивеч и птици в изобилие.

Но сега да оставим царството Ели и да навлезем в друго — царството Мелибар.