Марко Поло
Милионът (118)

118. Доходите от солта

Сега ще ви кажа за данъка, който Великият хан получава от Куинсай и неговата провинция; ще ви разкажа най-вече за солта, която носи на Великия хан осемдесет златни томана^[1]: всеки томан струва осемдесет хиляди златни саджо, тоест общо шест милиона и четиристотин хиляди златни саджо, като припомням, че едно саджо струва повече от един флорин^[2], така че това е баснословна сума.

В областта на Куинсай се произвежда повече захар, отколкото в останалата част на света. Великият хан прибира и от захарта големи ренти. После идва ред на подправките, от които императорът събира тридесет и три на сто, както впрочем от ориза и каменните въглища.

Плащат данък и дванадесетте сдружения със своите дванадесет хиляди дюкяна. За всяка нещо се плаща данък; например за коприната се плаща десет на сто.

Аз, Марко Поло, който лично видях тези неща и сам проверявах постъпленията^[3], ви казвам, че данъците, които Великият хан прибира, без тези за солта възлизат на двеста и десет хиляди златни томана — една огромна цифра, нечувана досега в света, отговаряща на петнадесет милиона и седемстотин хиляди златни саджо. И това само от една от деветте провинции на империята!

Но сега да оставим този въпрос и да поговорим за един нов град, който наричат Танпиджу.