Марко Поло
Милионът (117)

117. Необикновеният град Куинсай

Три дни път са нужни през градове, села и крепости, изпълнени с търговци и занаятчии, за да се стигне до чудния, могъщ и огромен град Куинсай, чието име означава Небесен град^[1].

За този град искам да ви разкажа много неща, защото наистина мисля, че е най-красивият и необикновен град в света. Ще го опиша така, както го описала неговата царица в обръщението си към генерал Баян, който нахлувал в царството Манджи от всички посоки. Тя бързала да осведоми покорителя за красотата и благородството на града и по този начин да го запази от опустошение и разрушение. Ще ви разкажа какво съдържало това прочуто писмо, но ви уверявам, че аз, Марко, видях със собствените си очи, че всичко отговаря на истината.

В град Куинсай, който обхваща периметър от десет мили, има дванадесет хиляди каменни моста, толкова високи, че под повечето от тях може да мине кораб с голяма водоизместимост, а под останалите — средно големи кораби. Това не трябва да ви учудва, защото целият град е построен на водата и е заобиколен от вода, затова мостовете са необходими, за да се премине от едно място на друго.

Населението е разделено на дванадесет сдружения, на всяко от тях отговаря една дейност или занаят и всяко разполага с по дванадесет хиляди дюкяна. Във всеки дюкян или работилница работят не по-малко от десет души, но има такива и с повече, докъм четиридесет занаятчии, и не само майстори, а и млади калфи.

Градът снабдява с продуктите си цялата област и околните полета. Търговците са толкова много и богати, че не могат да бъдат преброени, а и да можеше, човек не би повярвал.

Възрастните хора, жените и майсторите-занаятчии не се занимават с ръчен труд; живеят охолно и спокойно, като да са важни господари, а жените — ангели небесни. Има закон, който разпорежда, че никой няма право да упражнява професия, различна от тази на баща си. Дори някой да разполага с пари и богатство от сто хиляди златни монети, не би могъл да работи друг занаят^[2].

На юг от града има езеро^[3], по чиито брегове, дълги повече от тридесет мили, са построени великолепни дворци и къщи, които принадлежат на благородническите семейства. Тук има и много будистки манастири. Посред езерото има два острова и на всеки от тях се издига по един чуден дворец, толкова красив, че би могъл да се сравни с императорския палат.

Който иска да устрои сватбено празненство или да даде голямо угощение, го прави винаги в тези дворци, снабдени с чинии, съдове, прибори, порцеланови и кристални сервизи — всичко, което може да послужи за пищни приеми.

В града има много красиви къщи, построени изящно, както и каменни кули, яки и масивни, където хората прибират на сигурно място нещата си, когато в града избухне пожар, нещо, което става често, понеже по-голямата част от къщите са дървени.

Жителите ядат месо от всякакви животни, дори месо от кучета и други зверове, които ние, западняците, по никакъв повод не бихме се решили да ядем.

Всеки от дванадесетте хиляди моста, за които ви говорих, се пази денем и нощем от десет стражи, за да се попречи на ония, които биха искали да предизвикат безредици и бунтове. А в центъра на града, където има един хълм, се издига от върха му кула. В нея има човек, който държи в едната си ръка дървена тава, а в другата тояга. Когато избухне пожар или се случи премеждие като свада или сбиване, този човек удря силно с тоягата по тавата, така че всички да могат да го чуят, дори отдалеч.

Великият хан закриля Куинсай с всички средства, защото е столица на царството Манджи, както и за това, че от този град прибира огромна рента, толкова огромна, че дори не е за вярване.

Всичките улици на Куинсай са застлани с камък и тухли и по същия начин са построени пътищата на държавата, така че удобно се пътува било с кон, било пеша.

Градът има повече от три хиляди бани, където хората ходят често, защото се грижат много за телесната си чистота. Това са най-красивите и големи бани на света: всяка побира по стотина души.

На петнадесет мили в посока изток-север-изток се намира океанът; тук има един скътан град, наречен Ганфу^[4], където хвърлят котва корабите, пристигащи от Индия и други страни. Градът е свързан с океана посредством голяма река, така че корабите могат да проникват чак в пристанището зад бреговата линия.

Великият хан е разделил провинцията Манджи на девет части — девет богати и просторни царства, които всяка година плащат високи данъци на императора.

В Куинсай се намира един от царете, който управлява над сто и четиридесет многолюдни града. Общо, царство Манджи наброява хиляда и двеста града, охранявани от войници на Великия хан — не по-малко от хиляда във всеки град, но в някои има по десет, двадесет и дори тридесет хиляди войници. Войските, които императорът поддържа в тази провинция, са толкова много, че не е лесно да се изброят; и не само татари, а и китайци, пехотинци и конници.

Между любопитните обичаи на този народ ще ви разкажа за следния. Когато се роди дете, било момче, или момиче, бащата си записва деня и часа на раждането, зодиакалния знак и планетата на новороденото, така че то да ги знае през целия си живот. И щом някой се кани да тръгне на път или да предприеме важна работа, отива при астролога, на когото всички вярват, за да чуе от него какво му предстои.

Когато някой умре и бъде отнесен, за да го изгорят, всичките му роднини се обличат в окъсани дрехи, за да изтъкнат мъката си, и придружават умрелия, като свирят на музикални инструменти, пеят молитви и се молят на боговете. Щом стигнат до мястото на изгарянето, вземат хартиени изображения на мъже, жени, камили, пари и разни други неща и ги поставят в огъня заедно с изгарящия труп. Те вярват, че покойникът наистина ще намери тези неща в отвъдния свят и ще разполага с тях, защото всичко, което се дава на умрелия, след като го изгорят, ще му бъде върнато от боговете на оня свят.

В Куинсай се намира дворецът, където живял, преди да побегне, последният цар на Манджи: най-приказният и красив дворец на света. Той е квадратен, заобиколен от високи и яки стени, дълги десет мили. Отвън и отвътре на тези стени има чудни градини и всякакви плодни дървета. Има много фонтани и езера, пълни с големи и вкусни риби. В средата е императорският палат. Залата му е величествена, изрисувана в злато й син цвят, украсена с исторически фрески, златни декорации и картини, които покриват плътно стените и тавана. Невъзможно е да се опише красотата на този дворец, който има двадесет зали, еднакви по големина, толкова големи, че в тях могат спокойно да седят и да се хранят десет хиляди души. Стаите на двореца са повече от хиляда. Къщите в града са повече от милион и шестстотин хиляди. Има и една несторианска църква.

Всеки жител в града и предградията му е написал на вратата на къщата си своето име, това на жена си, децата и робите, както и броя на конете, които притежава. Ако някой умре, името му се зачерква, роди ли се — написва се веднага. По този начин царят знае във всеки момент точния брой на населението в града. Същото се прави в цялата империя, в Манджи и в Катай.

Има и друг обичай: ханджиите излагат на вратата на хана имената на гостите, отбелязвайки деня на пристигането им, а щом си заминат, го задраскват; по този начин Великият хан знае винаги движенията на хората.

Тази система е много полезна и сполучлива.

Сега искам да разкажа за доходите, които Великият хан получава от този град и провинцията, която съставлява едно от деветте царства, включени в империята Манджи.