Марко Поло
Милионът (113)

113. Провинция Сигуи и река Куян

Като продължим пътя си петнадесет мили на югоизток, срещаме град Сигуи^[1], който не е голям, но е посещаван от много търговци и от голям брой плавателни съдове. Жителите му са будисти, служат си с книжни пари и са поданици на Великия хан.

Градът е разположен край най-дългата река в света, Куян^[2]. На някои места тя достига широчина десет мили^[3], на други осем и шест, а дължината й е сто дни път.

Както казах, градът притежава голям брой кораби за пренасяне на стоките. Великият хан получава високи ренти от трафика по реката и от стоките в складовете на града. По протежение на Куян има много градове и села, помежду които непрекъснато се пренасят стоки, чиято стойност и количество далеч надминават тези, които се пренасят по всички западни морета вкупом. Със собствените си очи съм видял да акостират по кейовете на Сигуи повече от петнадесет хиляди плавателни съда. От броя на корабите в този град, за който вече ви казах, можете да си представите колко са те в цялата страна, като се има предвид, че реката прекосява шестнадесет провинции и мие други двеста селища, всяко от които има повече плавателни съдове от Сигуи.

Корабите, които са с една палуба и една мачта, имат значителна водоизместимост и могат да пренасят стоки с тегло от четири хиляди до дванадесет хиляди кантара^[4]. Корабите са снабдени с конопени въжета, с които ги теглят нагоре по реката. Малките кораби използуват въжета от плетена тръстика, дълги по триста крачки^[5], те са по-здрави и от конопените.

Но сега да се върнем към разказа си за Кайджу.