Марко Поло
Милионът (111)

111. Градовете Кайджаджу, Паукин и Каую

Там, където започва царството Манджи на сироко^[1], на бреговете на река Караморан, се издига голям, красив град, който наричат Кайджаджу^[2]. Жителите му са будисти, имат обичай да изгарят покойниците и признават владичеството на Великия хан.

По голямата река Караморан плават безспирно безброй съдове. Освен че е средище на провинцията, Кайджаджу е също много важен търговски център. В околностите му се произвежда много сол, която се изнася за повече от четиридесет града в света. Великият хан получава рента от този град, и по-точно от данъка върху солта и стоките.

Кратко време след Кайджаджу се стига в град Паукин^[3]. Пътят се изминава за един ден в посока изток-запад-изток, като се следва един настлан с камък път^[4]. От двете страни на пътя текат дълбоки потоци.

Този път е единственият до Паукин, много голям и красив град. Населението е предимно будистко и подчинено на властта на Великия хан. Хората са опитни занаятчии и търговци; притежават много коприна, от която тъкат красиви платове, някои от тях със златна нишка.

Продължавайки от Паукин все на запад, срещаме друг голям град, наречен Каую^[5]. Малко или повече прилича на предишните градове, за които ви говорих, с изключение, че тук има невъобразимо много птици. С една сребърна венецианска монета могат да се купят три фазана.