Джорджо Тромбета-Панигади
Предговор

Преди близо седемстотин години, по-точно през 1298, случайността реши да срещне в една от килиите на затвора на Генуезката република един неизвестен летописец от Пиза, на име Рустико, с благородния венециански гражданин Марко Поло, и двамата пленени от генуезците в битките при Мелория и Курзола.

Затворничеството им продължило една година, достатъчно време, през което Марко Поло да продиктува на случайния си другар по килия разказа за необичайното си пътешествие, продължило двадесет и четири години, през цяла Азия чак до далечния и почти непознат Китай.

„Милионът“, заглавието, под което книгата, родена от живия глас на великия венецианец, скоро станала всеизвестна, била написана на най-разпространения по това време език в Европа — един средновековен френски, примесен с италиански, тоскански и венециански думи.

Няколко години по-късно, през първото десетилетие на XIV век, оригиналният френско-италиански текст бил преведен на тоскански диалект и в тази си версия „Милионът“ стигнал до нас. Езикът отпреди седемстотин години, който вече не е нашият, го правел труден за прочит и разбиране.

Днешната италианска версия си поставя за цел да преоткрие яркостта и чара на оригиналния текст, да предложи на съвременния читател възможността да вкуси непосредствено най-необикновения пътепис, издаван досега, защото безспорно не е имало по-необикновено пътешествие от това на Марко Поло, в толкова необичайни места и често при драматични условия.

Дълги години „Милионът“ погрешно бил смятан за фантастично четиво и едва ли не за приключенски роман, а в действителност той е вярна и поучителна хроника на преживени и документирани случки с педантична стойност.

Преведен на много езици в течение на вековете, използуван още през 1300 г. за съставяне на географски карти, отправна точка за учени, изследователи и мисионери, „Милионът“ на Марко Поло никога не престанал да очарова и вълнува. И днес, след толкова време, той успява да ни предложи невероятно точни описания на местности, хора и нрави.

В този пълен и изцяло верен на текста италиански превод, плод на двегодишен труд и проучвания, не бе допусната никаква свобода на тълкуването. Дори нарочно бе спазен сухият и лаконичен стил на Марко Поло, както и ритъмът на разказа. Честите повторения на някои бележки под линия, вместо да утежнят разказа, фактически допринасят за изтъкване на отделни моменти, спомени и важни ситуации.

Бележките имат за цел да изяснят географските препратки, да уточнят местности и лица, да обяснят някои термини, които вече не съществуват в съвременния италиански език. Личните китайски имена на лица и местности бяха транскрибирани според фонетичната азбучна система „Пиниин“, възприета в Китайската народна република и валидна за всички западни езици.

Поместената карта в началото на книгата дава възможност за разпознаване на описаните местности според сегашната топоно-мастика и позволява на читателя да проследи пътя на Марко Поло, за да преживее заедно с него най-значителните моменти и епизоди на едно пътешествие, останало единствено по рода си в целия свят.