Морис Метерлинк
Листата на сърцето

Камбаната от син кристал —

под нея мойте меланхолии;

застава тиха, сред безволие,

безсилна, моята печал:

 

на тайни символи растения,

и морни лотуси на страст,

студен мъх и треви без власт,

цветя на моите копнения.

 

И само, бледна, посред тях,

една смирена строга лилия

издига своето безсилие —

върху листа от скръб и страх.

 

И в свойте трепетни сияния,

като луна, и без печал,

докосва синия кристал

с молитва бяла, без желания.