Артюр Рембо
Варварско

Дълго след дните и годишните времена, и съществата, и земите, Шатрата от кърваво месо върху коприната на моретата и полярните цветя (те не съществуват).

Изчезнали старите фанфари на геройствата, — които нападат още сърцето и главата ни — далеч от древните убийци.

 

О! шатрата от кърваво месо върху коприната на моретата и полярните цветя (те не съществуват).

 

Нежности!

 

Жар, която вали под напора на скрежен вятър. — Нежности. — Тези огньове под дъжда на диамантния вятър изливани в земното сърце навеки овъглявано за нас. — О, свят!

 

(Далеч от старите прибежища и старите пламъци, които се чуват, които се усещат.)

 

Жар и пяна. Музиката — превръщане на бездните и удар на ледни късове о звездите.

 

О, нежности, о, свят, о, музика! А там формите, потта, къдриците и очите, унесени. И белите сълзи, бликащи, — о, нежности! — и женственият час, достигнал из дъното на вулканите и полярните й пещери… — Шатрата…