Пол Верлен
Притчи

Благословен бъди, о, Боже, че ме направи християнин

в тези дни на слепота духовна и яростна вражда:

но дай ми сила, дай смелост и ведра чистота,

та всявга верен като куче пред тебе да остана;

 

да съм обреченото агне, що следва непрестанно

след майка си, далеч от горест, заблуда и беда

готово, подир свойта вълна, да си даде кръвта

зарад учителя, когато уречен час настане;

 

и риба, за да бъда Сину емблема и печат;

и тъмното осле, с което той влезе в Божи град;

и — в мойта тленна плът — свините, що тласнал би в морето.

 

Защото — по-добри от всички мъже или жени —

сред този век на бунт и двойност, животните едни

дълга си скромно изпълняват със простота в сърцето.