Пол Верлен
Гаспар Хаузер пее:

Сирак без дом, но с поглед тих,

дойдох аз нявга, още млад,

при чужди хора в шумний град:

зло никому аз не сторих.

 

Години двайсет щом стигнах,

любов и скръб узнах тогаз:

жени красиви видях аз —

но аз не бях красив за тях.

 

Герой не съм аз бил до днес,

но сам в света, без роден край

аз исках в бой да найда край —

ала и в боя бях злочест.

 

Дойдох ли рано в този свят,

или пък късно аз? уви,

защо? — О, братя, всички вий,

молете се за бедний брат.