Пол Верлен
Spleen

Розите бяха тъй ярко червени,

черен в гирлянди висеше бръшляна.

 

Мила, потрепнеш ли само — у мене

пламват пак всичките зли отчаяния.

 

Беше тъй нежен и син небосклона,

въздухът тих, тъй зелено морето.

 

Чакам и в страх се душата ми рони:

дебне жестоко разлъка заклета!

 

Храсти чемширни със листи лакирани —

морен от тях съм, и морен от степи,

 

равни, прострени без край, ширини,

морен от всичко — уви! — освен тебе!