Пол Верлен
Green

        Вземете плод, треви, цветя и листи;

        и ето мойто вярно вам сърце:

        то дири ваште погледи лъчисти —

не го разкъсвайте с тез бели две ръце.

 

        Аз ида влажен още от росата,

        свеж утрен хлад над челото ми вей:

        о, нека морна чака тъй душата —

в нозете ви — часа, за който тя копней.

 

        Над вашта млада гръд глава ще сложа

        (целувките ви там безспир звънтят!)

        и страстний вихър ще се уталожи,

и кротко аз ще спя над вашта топла гръд.