Боян Бойчев
Дъжд

Навън вали, вали, вали,

Стена от дъжд.

Излизам аз, излизаш ти

Да се срещнем в дъжда.

Тръгвам аз, тръгваш ти,

Тръгва този дъжд.

Пак се търсим — ти и аз,

Загубени в дъжда.

Над нас вали, вали, вали,

Пелена от дъжд.

Протягам аз, протягаш ти

Ръце в дъжда

Един към друг, един до друг,

Събрани в капка дъжд.

Един съм друг, един на друг —

Обичам те в дъжда.

Стеле се над нас воал,

Воал от дъжд.

Двама от дъжда сме скрити

С воала на дъжда.

Ти и аз, ти и аз

Сред звезден дъжд.

Дъждовна срутена стена,

Възкръсваме в дъжда.

Океан от разпилени пръски,

Събрани в този дъжд.

И ще тръгнем вече заедно,

Когато спре дъжда

Със спомена във нас

За падналия дъжд.

Заедно, нали, нали, нали,

По следите на дъжда?

Двама скрити под воала,

Нашият воал от дъжд.

май-юни 2000 г.