Боян Бойчев
Посоки

Някой запечата небето

С размазано жълто петно,

Подредих си пак битието —

Затворник с условен живот.

 

Получавам поредна присъда —

С утринта да отворя очи,

Тази нощ пак надлъгвам

Тишината, а тя си мълчи.

 

Улици изкуствено осветени

От презареждащите слънца,

Всички ние сме тленни,

Навред разпилени зрънца.

 

Всички ние сме пръснати

По посоките на света.

Не разбираме — и да търсим,

Обречени сме на век самота.

 

Навярно късно е вече —

Погледнах полунощния час,

Думите мракът облече,

Безмълвен тръгвам си аз.

 

Загубил всички посоки,

Къде ще стигна — не знам.

Вечерта е такава самотна

И аз пак прибирам се сам.

юли 1999 г.