Боян Бойчев
По Млечния път

И тази нощ скитам по Млечния път

Загубен в космоса на тъжни възприятия,

Покрай мен звезди и планети вървят,

Примигат, трепкат, вървят наобратно.

 

А аз искам да върна времето назад,

Но има в живота неща невъзможни,

Затова ли търся илюзорния свят

И Млечния път със стъпки тревожа?

 

Знам, наивно е. Но вечни са пространствата,

Макар заключени в собствени орбити.

Космосът е един. Безкраен и тайнствен.

Необясним. Безпощаден. Горд към гордите.

 

Звездният дъжд заваля и роди

Стъпките, за да пулсира вечен светът,

Аз нали ти подарих две шепи звезди,

Но сега разбрах — и Млечния път.

есента на 1999 г.