Боян Бойчев
Часовникът

Затихва тъжното махало,

Тревожно закъсняват часовете,

Изтрит от мътно огледало

Образът без плът снове.

 

Ударите странно се взривяват,

Стрелките паяк ги опле,

Миг върху картината остава,

Часовникът преди да спре.

 

Всичко времето лекува,

Дори и закъснели часове —

Махалото когато забуксува,

Когато най-внезапно спре.

март 2000 г.