Кирил Влахов
На изпита

Недей дочаква и зори,

        върви зубри, зубри, зубри…

        Като няма прокопсия,

        плюл съм в тая орисия!

Немигнал, ставай ей, месец още

насред небето, дълбока нощ е.

Главата тегне, а сън очите

залепя сякаш. Какво е време

изпити идат — дявол ги вземе;

учители чакат, нижат се дните.

По-скоро, хайде! сега се бяга;

съседа, чуваш, и той се стяга.

Излезеш, викаш, не ще решавам,

нагънеш сандвич, допушиш фаса;

по немски фъснеш, и пак у вас си.

Огрее слънце и чак тогава…

        за отдих спреш,

        а свяст се вий —

        и пак поглеж

        Дий… Дий, зубре, дий!

С училище и с ваш’те се бори,

        весден зубри, зубри, зубри…

        Като няма прокопсия,

        плюл съм в тая орисия!

Настане утро, гори небето,

оценки пишат, ехти кафето;

поп-фолк засвирил, стада заблели,

на всички станции Азис все мели.

И гледаш, слушаш, не знам досадно

защо ти стане, их, опустяло.

В училище нещо така заяло,

че кръв застива в сърцето страдно…

Че изпит иде, главата — камък

не блесва нийде ни лъч, ни пламък,

а в пот възвряла, гори главата.

Да караш вече къде ти може.

Звънец избие най-сетне, боже,

па вземеш гладен излеж с тайфата:

        И дюнер еж,

        айрянец пий —

        И пак поглеж!

        Дий…

        Дий, зубре, дий!