Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Хънтър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Executioner, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлия Чернева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 67гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Крис Картър. Екзекуторът
Американска. Първо издание
ИК „Ера“, София, 2010
Редактор: Лилия Атанасова
Коректор: Лилия Атанасова
История
- —Добавяне
- —Корекция
Статия
По-долу е показана статията за Екзекуторът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Екзекуторът | |
 „Екзекуторът“, първото издание в среда, 2003 | |
| Автор | Стефан Кисьов |
|---|---|
| Първо издание | 2003[1] г. България |
| Издателство | Жанет 45 |
| Оригинален език | български |
| Жанр | роман |
| ISBN | ISBN 954-491-16-34 |
„Екзекуторът“ от Стефан Кисьов е първият български постмодерен роман, спечелил в конкуренцията на 65 произведения от други български автори, наградата „Български роман на годината“ (вкл. 10 000 лева и превод на английски език) на фондация ВИК през 2004 г.[2][3] От 2003 до 2009 г. той е преиздаден шест пъти в България. Преведен е на английски, чешки и сръбски, а част от него и на немски език. През 2008 г. пълният текст на „Екзекуторът“ е преиздаден от издателство ЕРА. Идеята за романа хрумнала на Кисьов, докато пътувал във влак от Париж за Брюксел през 1992 година. Тогава той прочел голяма статия във френско списание, в която се описвало изпълнението на смъртните присъди в Централния софийски затвор, както и фактът, че органите на екзекутираните били продавани от ДС на чуждестранни клиники, за да бъдат използвани за трансплантации. Той бил много развълнуван от статията и няколко години носил във въображението си страшните картини, които десет години по-късно са му послужили за основа на романа.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Романът пресъздава художествено въображаемия образ на убиец от българската „Държавна сигурност“ по време на комунистическата диктатура в България. От палача, изпълняващ смъртните присъди в Централния софийски затвор и убиеца на Георги Марков, до набедения за организатор на атентата срещу папа Йоан Павел II Сергей Антонов, всичко се събира като в калейдоскоп в образа на героя. Заглавието създава очакване за историята на жесток убиец, но Стефан Гащев е смешен малък човек, който цял живот се опитва да стане известен. Израства в цирка, работи като клоун, учи за факир, после за пилот, ненадейно попада в затвора, там става палач, накрая лети в Космоса и след 20 години се връща на Земята, по-неизвестен отвсякога. Премеждията му са толкова ужасяващи, че изпадналият в творческа криза автор на бестселъри Стивън-Лари Кинг решава да ги използва, обаче горкият загива нелепо. Остава „документалният“ разказ на неговия прототип.
Реакции
След награждаването Оля Стоянова от вестник „Дневник“ пише: „В книгата му става дума за истински убийства на истински хора“[4]. Подобни са и други публикации в български и чуждестранни медии.
Няколко месеца по-късно обаче част от литературните среди, несъгласни с присъждането на наградата, започват медийна кампания срещу произведението. Председателят на „Сдружението на българските писатели“ Михаил Неделчев на среща с участието на Бойко Ламбовски, Пламен Дойнов и Елена Найденов от фондация „Вик“, а след това и на „Литературен преглед на 2004 година“ – с участието на критици, издатели, литератори, преподаватели и студенти, заклеймява автора и романа с думите: „Стефан Кисьов е „чудовище“ (вярно – симпатично и може би добро), което ние и особено „Литературен вестник“ произведохме, а награждаването на „Екзекуторът“ е подигравка със съдбовното ни отношение към литературата, с чувството ни за мисия“.“[5]
Непосредствено след това във вестник „Култура“ Ангел Игов пише в силно критична статия носеща двусмисленото заглавие „Покана за екзекуция“: „Екзекуторът“ като цяло е книга от моменти. Историите следват бързо, разказани са сбито, стегнато, почти небрежно и всяка от тях като че ли прилича някак на моментална снимка. Някои от кадрите са сполучени, други не са. Но проблемът е не толкова в качеството на снимките, колкото в подредбата им. Методът на Стефан Кисьов, добре познат от „Не будете сомнамбула“, е колажът.“[6]
В същото време авторът и романът запазват своите привърженици. Критикът Борислав Гърдев пише в литературното списание „Меридиан 27“: „Прозата на Стефан Кисьов е атрактивна и въздействена. Тя е квинтесенция от впечатляващи преживелици (комбинация на мемоарното, лично преживяното и изстраданото) и ефектна фикционалност, позната ни от кримките и псевдо реалити миниопусите му в „Литературен вестник“, печатани през годините под предизвикателното заглавие „Криминале“, част от които той събра в документално-сатиричния си мемоар „Един сервитьор в резиденция „Бояна“ (2004). Затова тя е гъвкава и витална, обхватна, пъстра и достоверно полифонична. А когато „сантиментът и съчинителството“ (Бойко Пенчев) надделеят и обсебят общото внушение, както се случва с приключенията на Стефан Гащев в „Екзекуторът“, именно изповедната искреност и черният хумор спасяват наратива от пълен провал. В този аспект белетристиката му се родее с Алековите традиции.“ И добавя: „Стефан Гащев в „Екзекуторът“ – драми и неразбирателство в семейството на циркови артисти, премеждия в казармата, заплашващи го с изнасилване, спречквания с органите на властта, които го превръщат в чистач-ликвидатор на нашенските дисиденти, но му позволяват след убийството на Георги Марков да лети в Космоса с Валентина Терешкова, за да се види на финала на житието си като желан герой на самия Стивън Кинг... Героите на Кисьов винаги стигат до граничната ситуация, изправят се пред сакраменталния избор ТАМ или ТУК и преимуществено предпочитат блудното присъствие в мизерната, но обичана България.“[7]
Наблюдателят за книги на вестник „Сега“ пише: „Доброто в романа е, че тече бързо – както времето в Космоса.“[8]
Един от членовете на журито, определило на кого да бъде присъдена наградата „Български роман на годината“ – Симона Мирчева, пише за сайта на наградата: „Със средствата на клоунадата, фарса и абсурда Стефан Кисьов е постигнал впечатляващо лек (в Кундеровия смисъл), забавен и дълбок разказ за една система, която деградира човека до палач и жертва едновременно.“[9]
Романът продължава да предизвиква полемика и по-късно. Десет години след награждаването му, през 2014 г. във вестник „Дума“ излиза яростна статия, в която Стефан Здравков обвинява автора, че в романа си подменя историческата истина.[10]
Издания в чужбина
- Stefan Kisjov. Kat. Překl. Naďa Aljanabiová. Brno: Barrister & Principal, 2012.[11]
- Stefan Kissiov. Ekzekutor. Prevela sa bugarskog Asja Tihinova-Jovanović. Podgorica: Oktoih, 2012, 91 str.[12]
Източници
- ↑ „Екзекуторът“ на Стефан Кисьов, сайт на издателство „Жанет 45“.
- ↑ Победител 2004 Архив на оригинала от 2014-09-13 в Wayback Machine., сайт на Награда Вик, 24 ноември 2004 г.
- ↑ „ВИК '2004“ Архив на оригинала от 2014-03-16 в Wayback Machine., в-к „Култура“, бр. 46, 3 декември 2004.
- ↑ Оля Стоянова, Роман на Стефан Кисьов победи в конкурс на фондация „Вик“, в-к „Дневник“, 28 ноември 2004 г.
- ↑ Лора Шумкова, „Сдружението се прави на сила“, в-к „Култура“, бр. 16 (2366), 29 април 2005 г.
- ↑ Ангел Игов, „Покана за екзекуция“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., рец. във в-к „Култура“, бр. 14, 15 април 2005 г.
- ↑ Борислав Гърдев, „За Стефан Кисьов и трудното пътуване към себе си“ рец. в сп. „Меридиан 27“, 4 май 2014 г.
- ↑ „Стефан Кисьов се върна от Космоса“ Архив на оригинала от 2019-02-10 в Wayback Machine., отзив във в-к „Сега“, 27 януари 2004 г.
- ↑ Победител 2004 Архив на оригинала от 2014-09-13 в Wayback Machine., сайт на Награда Вик, 24 ноември 2004 г.
- ↑ Стефан Здравков, „Романът „Екзекуторът“ подменя историческата правда“, в-к „Дума“, бр. 281, 4 декември 2014 г.
- ↑ Българска литература в превод на чешки (1990 – 2014), Рецепция на славянските литератури в България след 1989 г. и на българската литература в съответните страни.
- ↑ Българска литература в превод на сръбски през 2012 г..
Външни препратки
- Из „Баща ми клоунът“ (откъс от роман), в. „Литературен вестник“, бр. 11, 20 март 2002
- „Стефан Кисьов: Живеех с по 2 лв. на ден, но продължавах да пиша“, интервю на Мариана Антонова, сп. „Ева“, 3 януари 2005
7.
Съсредоточеният поглед на Майк се задържа за миг върху кървавата диря, а после се отмести към Хънтър.
— И как стигна до този извод?
— Заради петната, които се отклоняват ей там. — Той посочи две отделни точки на пода край олтара, където няколко капки кръв бяха образували дълга трийсетина сантиметра, насочена встрани линия от кръглата диря.
Другите двама криминалисти се приближиха до Бриндъл.
— Не следвам мисълта ти — каза единият.
— Ако трябва да нарисуваш кръг от кръв около олтара, но нямаш четка, какво би направил? — попита Робърт.
— Щом наоколо има толкова много кръв, може да напълниш чаша и да я излееш на пода — предположи криминалистът и погледна локвата около трупа.
— Може да не получиш ясно очертан кръг и няма да контролираш разпръскването, ако нямаш съд с чучур — възрази Хънтър.
— Всъщност това е диря от капки — уверено заяви Бриндъл. — Кръвта не е плисната на пода, а е излята капка по капка.
— И аз мисля така — кимна Робърт.
— Добре, но как разбра колко висок е извършителят? — настоя криминалистът.
— Представи си, че някой обикаля олтара и държи малък предмет, напоен с кръв — обясни Хънтър и застана пред олтара. — Излишъкът капе на пода.
— Малък предмет като свещ? — попита другият криминалист и извади за фитила изгоряла до половината свещ. Долната й част беше обагрена в червено, сякаш е била потопена в плитка чаша с кръв. — Намерих я вляво от олтара. — Той я доближи, за да могат двамата детективи и Майк да я огледат.
— Да — съгласи се Робърт.
— Прибери я като веществено доказателство — заповяда Бриндъл.
— Убиецът потапя долния край на свещта в кръвта и я използва, за да направи кръгла диря — обобщи криминалистът и пусна свещта в пликче. — Ами петната, водещи настрани?
— Свещта не е достатъчно абсорбираща — поясни Хънтър. — Може да задържи ограничено количество кръв и после спира да капе.
— Затова убиецът е трябвало да я потопи отново — обади се Карлос.
— Точно така.
Майк се замисли за няколко секунди.
— Смяташ, че убиецът е успял да направи само четири крачки и след това е трябвало пак да потопи свещта в кръвта?
Робърт кимна.
— Мисля, че е държал контейнера с кръвта близо до тялото си. Линиите, водещи настрани, са капките от контейнера с кръвта, докато се е връщал към дирята.
— И стъпките са точно четири като на Гарсия — заключи Бриндъл.
Хънтър отново кимна.
— Твоите крачки се оказаха малко по-широки, а моите по-къси. Аз съм висок метър и осемдесет.
— Но защо е направил кръг около олтара? — зачуди се Карлос. — Дали това е някакъв ритуал?
Никой не отговори. Всички се умълчаха.
— Както споменах — наруши тишината главният криминалист, — вие трябва да разберете какво означава всичко това — пръските кръв, кучешката глава, забита във врата на свещеника… Убиецът, изглежда, се е опитал да остави някакво послание.
— Да, и посланието е „Аз съм шибан психопат“ — измърмори Гарсия и погледна трупа.
— Виждал ли си такова нещо, Майк? — попита Робърт и посочи с глава мъртвото тяло. — Имам предвид кучешка глава, забита в нечий врат?
Бриндъл поклати глава.
— Виждал съм много лоши и странни неща, но това ми е за пръв път.
— Трябва да означава нещо — настоя Карлос. — Убиецът не го е направил случайно.
— Предполагам, че не сте намерили главата на свещеника и оръжието — попита Хънтър и се втренчи в кръвта, разплискана на стената.
— Засега не.
— Някакви предположения какво може да означава всичко това?
— Да се надяваме, че аутопсията ще даде отговор на този въпрос, но разрезът изглежда гладък. Няма ръбове, нито следи от сечене. Използван е много остър инструмент, с какъвто главата може да бъде отрязана с един замах.
— Секира? — попита Гарсия.
— Да, ако убиецът е достатъчно сръчен и силен.
Робърт се намръщи и отново се вгледа в олтара. Освен изцапаното с кръв платно, върху него беше останал само един предмет — позлатен потир със сребърни разпятия. Лежеше на една страна, сякаш някой го беше съборил. Лъскавата му повърхност беше изпръскана с кръв. Хънтър се наведе и изви тяло, за да види какво има в потира, без да го докосва.
— В потира има кръв — отбеляза. Продължи да оглежда свещената чаша.
— Това изненадва ли те? — подсмихна се Бриндъл. — Огледай се. Тук е същинска касапница, Робърт. Все едно е избухнала бомба, пълна с кръв.
— Мисля, че убиецът е потопил свещта в потира — наблегна Гарсия.
— Съгласен съм, но… — Хънтър им направи знак да отидат при него. Карлос и Майк се приближиха и се наведоха да огледат потира. Робърт посочи блед и неясен отпечатък близо до ръба.
— Да ме вземат дяволите — изненадано възкликна Майк. — Прилича на отпечатък от устни.
— Чакайте малко. — Гарсия отвори широко очи от почуда. — Мислите, че убиецът е пил от кръвта на свещеника?