Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Хънтър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Executioner, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлия Чернева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 66гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Крис Картър. Екзекуторът
Американска. Първо издание
ИК „Ера“, София, 2010
Редактор: Лилия Атанасова
Коректор: Лилия Атанасова
История
- —Добавяне
- —Корекция
Статия
По-долу е показана статията за Екзекуторът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Екзекуторът | |
 „Екзекуторът“, първото издание в среда, 2003 | |
| Автор | Стефан Кисьов |
|---|---|
| Първо издание | 2003[1] г. България |
| Издателство | Жанет 45 |
| Оригинален език | български |
| Жанр | роман |
| ISBN | ISBN 954-491-16-34 |
„Екзекуторът“ от Стефан Кисьов е първият български постмодерен роман, спечелил в конкуренцията на 65 произведения от други български автори, наградата „Български роман на годината“ (вкл. 10 000 лева и превод на английски език) на фондация ВИК през 2004 г.[2][3] От 2003 до 2009 г. той е преиздаден шест пъти в България. Преведен е на английски, чешки и сръбски, а част от него и на немски език. През 2008 г. пълният текст на „Екзекуторът“ е преиздаден от издателство ЕРА. Идеята за романа хрумнала на Кисьов, докато пътувал във влак от Париж за Брюксел през 1992 година. Тогава той прочел голяма статия във френско списание, в която се описвало изпълнението на смъртните присъди в Централния софийски затвор, както и фактът, че органите на екзекутираните били продавани от ДС на чуждестранни клиники, за да бъдат използвани за трансплантации. Той бил много развълнуван от статията и няколко години носил във въображението си страшните картини, които десет години по-късно са му послужили за основа на романа.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Романът пресъздава художествено въображаемия образ на убиец от българската „Държавна сигурност“ по време на комунистическата диктатура в България. От палача, изпълняващ смъртните присъди в Централния софийски затвор и убиеца на Георги Марков, до набедения за организатор на атентата срещу папа Йоан Павел II Сергей Антонов, всичко се събира като в калейдоскоп в образа на героя. Заглавието създава очакване за историята на жесток убиец, но Стефан Гащев е смешен малък човек, който цял живот се опитва да стане известен. Израства в цирка, работи като клоун, учи за факир, после за пилот, ненадейно попада в затвора, там става палач, накрая лети в Космоса и след 20 години се връща на Земята, по-неизвестен отвсякога. Премеждията му са толкова ужасяващи, че изпадналият в творческа криза автор на бестселъри Стивън-Лари Кинг решава да ги използва, обаче горкият загива нелепо. Остава „документалният“ разказ на неговия прототип.
Реакции
След награждаването Оля Стоянова от вестник „Дневник“ пише: „В книгата му става дума за истински убийства на истински хора“[4]. Подобни са и други публикации в български и чуждестранни медии.
Няколко месеца по-късно обаче част от литературните среди, несъгласни с присъждането на наградата, започват медийна кампания срещу произведението. Председателят на „Сдружението на българските писатели“ Михаил Неделчев на среща с участието на Бойко Ламбовски, Пламен Дойнов и Елена Найденов от фондация „Вик“, а след това и на „Литературен преглед на 2004 година“ – с участието на критици, издатели, литератори, преподаватели и студенти, заклеймява автора и романа с думите: „Стефан Кисьов е „чудовище“ (вярно – симпатично и може би добро), което ние и особено „Литературен вестник“ произведохме, а награждаването на „Екзекуторът“ е подигравка със съдбовното ни отношение към литературата, с чувството ни за мисия“.“[5]
Непосредствено след това във вестник „Култура“ Ангел Игов пише в силно критична статия носеща двусмисленото заглавие „Покана за екзекуция“: „Екзекуторът“ като цяло е книга от моменти. Историите следват бързо, разказани са сбито, стегнато, почти небрежно и всяка от тях като че ли прилича някак на моментална снимка. Някои от кадрите са сполучени, други не са. Но проблемът е не толкова в качеството на снимките, колкото в подредбата им. Методът на Стефан Кисьов, добре познат от „Не будете сомнамбула“, е колажът.“[6]
В същото време авторът и романът запазват своите привърженици. Критикът Борислав Гърдев пише в литературното списание „Меридиан 27“: „Прозата на Стефан Кисьов е атрактивна и въздействена. Тя е квинтесенция от впечатляващи преживелици (комбинация на мемоарното, лично преживяното и изстраданото) и ефектна фикционалност, позната ни от кримките и псевдо реалити миниопусите му в „Литературен вестник“, печатани през годините под предизвикателното заглавие „Криминале“, част от които той събра в документално-сатиричния си мемоар „Един сервитьор в резиденция „Бояна“ (2004). Затова тя е гъвкава и витална, обхватна, пъстра и достоверно полифонична. А когато „сантиментът и съчинителството“ (Бойко Пенчев) надделеят и обсебят общото внушение, както се случва с приключенията на Стефан Гащев в „Екзекуторът“, именно изповедната искреност и черният хумор спасяват наратива от пълен провал. В този аспект белетристиката му се родее с Алековите традиции.“ И добавя: „Стефан Гащев в „Екзекуторът“ – драми и неразбирателство в семейството на циркови артисти, премеждия в казармата, заплашващи го с изнасилване, спречквания с органите на властта, които го превръщат в чистач-ликвидатор на нашенските дисиденти, но му позволяват след убийството на Георги Марков да лети в Космоса с Валентина Терешкова, за да се види на финала на житието си като желан герой на самия Стивън Кинг... Героите на Кисьов винаги стигат до граничната ситуация, изправят се пред сакраменталния избор ТАМ или ТУК и преимуществено предпочитат блудното присъствие в мизерната, но обичана България.“[7]
Наблюдателят за книги на вестник „Сега“ пише: „Доброто в романа е, че тече бързо – както времето в Космоса.“[8]
Един от членовете на журито, определило на кого да бъде присъдена наградата „Български роман на годината“ – Симона Мирчева, пише за сайта на наградата: „Със средствата на клоунадата, фарса и абсурда Стефан Кисьов е постигнал впечатляващо лек (в Кундеровия смисъл), забавен и дълбок разказ за една система, която деградира човека до палач и жертва едновременно.“[9]
Романът продължава да предизвиква полемика и по-късно. Десет години след награждаването му, през 2014 г. във вестник „Дума“ излиза яростна статия, в която Стефан Здравков обвинява автора, че в романа си подменя историческата истина.[10]
Издания в чужбина
- Stefan Kisjov. Kat. Překl. Naďa Aljanabiová. Brno: Barrister & Principal, 2012.[11]
- Stefan Kissiov. Ekzekutor. Prevela sa bugarskog Asja Tihinova-Jovanović. Podgorica: Oktoih, 2012, 91 str.[12]
Източници
- ↑ „Екзекуторът“ на Стефан Кисьов, сайт на издателство „Жанет 45“.
- ↑ Победител 2004 Архив на оригинала от 2014-09-13 в Wayback Machine., сайт на Награда Вик, 24 ноември 2004 г.
- ↑ „ВИК '2004“ Архив на оригинала от 2014-03-16 в Wayback Machine., в-к „Култура“, бр. 46, 3 декември 2004.
- ↑ Оля Стоянова, Роман на Стефан Кисьов победи в конкурс на фондация „Вик“, в-к „Дневник“, 28 ноември 2004 г.
- ↑ Лора Шумкова, „Сдружението се прави на сила“, в-к „Култура“, бр. 16 (2366), 29 април 2005 г.
- ↑ Ангел Игов, „Покана за екзекуция“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., рец. във в-к „Култура“, бр. 14, 15 април 2005 г.
- ↑ Борислав Гърдев, „За Стефан Кисьов и трудното пътуване към себе си“ рец. в сп. „Меридиан 27“, 4 май 2014 г.
- ↑ „Стефан Кисьов се върна от Космоса“ Архив на оригинала от 2019-02-10 в Wayback Machine., отзив във в-к „Сега“, 27 януари 2004 г.
- ↑ Победител 2004 Архив на оригинала от 2014-09-13 в Wayback Machine., сайт на Награда Вик, 24 ноември 2004 г.
- ↑ Стефан Здравков, „Романът „Екзекуторът“ подменя историческата правда“, в-к „Дума“, бр. 281, 4 декември 2014 г.
- ↑ Българска литература в превод на чешки (1990 – 2014), Рецепция на славянските литератури в България след 1989 г. и на българската литература в съответните страни.
- ↑ Българска литература в превод на сръбски през 2012 г..
Външни препратки
- Из „Баща ми клоунът“ (откъс от роман), в. „Литературен вестник“, бр. 11, 20 март 2002
- „Стефан Кисьов: Живеех с по 2 лв. на ден, но продължавах да пиша“, интервю на Мариана Антонова, сп. „Ева“, 3 януари 2005
53.
Студио Сити беше получил името си поради близостта си до големите филмови, радио и телевизионни корпорации. „Юнивърсъл“ беше само на десетина минути път. „Парамаунт“, Си Би Ес и целият стар Холивуд бяха на петнайсет минути от другата страна на каньона и ако караш бързо с кола по магистралата, ще отидеш в Бърбанк и Ен Би Си. По-голямата част от младия и красив елит на Холивуд обичаше да прекарва свободното си време, като посещава многобройните бутици, клубове, барове и кафенета в Гринич Вилидж — място, което трябва да видиш и да те видят.
Таня Ригс живееше в комплекс до гората, заобиколен от десетки кичести брястове и огромни кленове. Всеки апартамент разполагаше с уединен балкон, а в комплекса имаше басейн, спортна зала и стаи за игри и други развлечения.
Хънтър и Гарсия се качиха по стълбите до апартамента на Таня на втория етаж. И двамата бяха потънали в мислите си и се опитваха да ги подредят.
Робърт почука на вратата. Отвори им жена на четирийсет и няколко години, брюнетка, средна на ръст и възпълничка. Дългата до раменете й коса беше завързана на опашка. Хънтър стигна до извода, че тъмнокафявите й очи са натежали и уморени от сълзи. Жената беше с тъмносин памучен панталон и черен пуловер. Двамата детективи се представиха и търпеливо зачакаха Таня да разгледа служебните им документи.
— Моля, влезте — тихо каза тя и отстъпи.
Въздухът ухаеше на ароматизирани свещи. Жасмин.
— Заповядайте, седнете. — Домакинята посочи нисък, подобен на матрак, син диван, украсен с копчета. Жизненото й пространство беше отворено и оскъдно обзаведено. Освен дивана имаше два фотьойла, дървена масичка за кафе, пластмасова маса за хранене с четири стола и библиотека, пълна до половината с книги. — Да ви донеса ли нещо за пиене? — стеснително предложи тя.
— Не, благодаря, госпожо Ригс, не е необходимо — отвърна Робърт и седна на дивана, който се оказа изненадващо удобен.
— Моля, наричайте ме Таня. „Госпожа Ригс“ ме кара да се чувствам още по-стара, отколкото съм. — Тя се настани на фотьойла, който беше най-отдалечен от дивана — ясен знак, че не се чувства удобно в присъствието на други хора.
— Много съжаляваме за госпожица Райли — промълви Хънтър.
Таня затвори очи и по лицето й се търкулнаха две сълзи.
— Отдавна ли бяхте приятелки?
Тя кимна тъжно.
— Почти трийсет години. Започнах да работя в „Палм Пропъртис“ само седмица преди Манди. Веднага си допаднахме. Вероятно аз бях единствената, която не я мразеше.
— Мразеха я? — с интерес попита Карлос.
Таня се поколеба за миг, сякаш беше казала нещо, което не е трябвало, и обясни:
— Манди беше много красива, амбициозна и добра в работата си. Беше и очарователна и знаеше как да печели клиенти. Още от самото начало беше ясно, че тя ще направи кариера и не след дълго започнаха да й завиждат. Всички мъже служители и клиенти искаха да спят с нея. — Тя се замисли. — Дори някои от жените. Търговията с недвижими имоти е труден бизнес. Всеки се бори да се представи по-добре от другия и понякога има удари под пояса. — Таня обезпокоено плъзна ръка от челото към косата си и я задържа там. — Никой не те харесва, ако преуспяваш, освен ако фирмата не е негова и не му носиш пари. А Манди се справяше отлично.
— Като казваш, че са я мразели, имаш предвид, че са й завиждали? — попита Хънтър.
— Да, заради красотата и успеха й.
— Но ти не й завиждаше? — попита Гарсия.
Таня поклати глава.
— Погледнете ме — срамежливо се усмихна. — Не съм Мис Америка и това не е отскоро. Винаги съм изглеждала така. Винаги съм била голямо момиче. Знаех, че никога няма да бъда като Манди, но това не ме измъчваше. Не бях амбициозна като нея. — Жената млъкна и избърса сълзите си с опакото на дланта си. — Бях щастлива, че тя стана моя приятелка. В училище имах малко приятелки. Съучениците ми се подиграваха, защото бях дебела и не особено красива. Преструвах се, че не ми пука, но дълбоко в душата си се чувствах ужасно. Не плачех в училище, но когато се върнех у дома, ридаех почти всяка нощ.
Робърт кимна разбиращо и си спомни колко хилав и непохватен беше в училище.
— Знаех как се чувства Манди в офиса, където всички я оглеждаха и шушукаха зад гърба й. Мисля, че може би заради това станахме такива добри приятелки.
— Каква беше тя като шеф? — попита Карлос, кръстоса крака и опря лакти върху тях.
— Фантастична. Най-добрият шеф, който съм имала. Предполагам, че заради онова, което преживяваше, тя не понасяше скандалджиите. Държеше се еднакво с всички. — Таня протегна ръка към кутията с хартиени кърпи на масичката за кафе.
— Имала ли е проблеми с някой служител? — попита Гарсия. — Наложило се е да уволни много хора, нали?
— Всички, които работеха за Манди, я обичаха. Тя правеше всичко възможно да запази работните места, но това не зависеше от нея. Пазарът на недвижими имоти в Лос Анджелис се срина и всички в бизнеса го знаят. Никой не смяташе, че тя е виновна.
На прага се появи кафяв котарак, дълго гледа двамата детективи, реши, че не иска да се приближава до тях, и отново се скри в кухнята.
— Знаеш ли дали госпожица Райли се е срещала с някого? — попита Хънтър.
— След развода Манди не се интересуваше от връзки с мъже. Имаше флиртове, но нищо сериозно.
— А наскоро?
— Не, доколкото ми е известно.
— Излизаше ли с клиенти?
— Никога. — Таня поклати глава. — Може да е флиртувала с някого, но това е част от работата. Ние трябва да бъдем очарователни и понякога дори да флиртуваме, но това е всичко. Доколкото знам, Манди не нарушаваше това правило.
— Разбрах, че в събота вечерта Манди е показвала къщата в Малибу на евентуален купувач — каза Робърт, използвайки галеното име на Аманда, сякаш бъбреха за стара приятелка.
Таня избърса очите си хартиена кърпа и кимна:
— Той я е убил, нали?