Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Хънтър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Executioner, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлия Чернева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 66гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Крис Картър. Екзекуторът
Американска. Първо издание
ИК „Ера“, София, 2010
Редактор: Лилия Атанасова
Коректор: Лилия Атанасова
История
- —Добавяне
- —Корекция
Статия
По-долу е показана статията за Екзекуторът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Екзекуторът | |
 „Екзекуторът“, първото издание в среда, 2003 | |
| Автор | Стефан Кисьов |
|---|---|
| Първо издание | 2003[1] г. България |
| Издателство | Жанет 45 |
| Оригинален език | български |
| Жанр | роман |
| ISBN | ISBN 954-491-16-34 |
„Екзекуторът“ от Стефан Кисьов е първият български постмодерен роман, спечелил в конкуренцията на 65 произведения от други български автори, наградата „Български роман на годината“ (вкл. 10 000 лева и превод на английски език) на фондация ВИК през 2004 г.[2][3] От 2003 до 2009 г. той е преиздаден шест пъти в България. Преведен е на английски, чешки и сръбски, а част от него и на немски език. През 2008 г. пълният текст на „Екзекуторът“ е преиздаден от издателство ЕРА. Идеята за романа хрумнала на Кисьов, докато пътувал във влак от Париж за Брюксел през 1992 година. Тогава той прочел голяма статия във френско списание, в която се описвало изпълнението на смъртните присъди в Централния софийски затвор, както и фактът, че органите на екзекутираните били продавани от ДС на чуждестранни клиники, за да бъдат използвани за трансплантации. Той бил много развълнуван от статията и няколко години носил във въображението си страшните картини, които десет години по-късно са му послужили за основа на романа.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Романът пресъздава художествено въображаемия образ на убиец от българската „Държавна сигурност“ по време на комунистическата диктатура в България. От палача, изпълняващ смъртните присъди в Централния софийски затвор и убиеца на Георги Марков, до набедения за организатор на атентата срещу папа Йоан Павел II Сергей Антонов, всичко се събира като в калейдоскоп в образа на героя. Заглавието създава очакване за историята на жесток убиец, но Стефан Гащев е смешен малък човек, който цял живот се опитва да стане известен. Израства в цирка, работи като клоун, учи за факир, после за пилот, ненадейно попада в затвора, там става палач, накрая лети в Космоса и след 20 години се връща на Земята, по-неизвестен отвсякога. Премеждията му са толкова ужасяващи, че изпадналият в творческа криза автор на бестселъри Стивън-Лари Кинг решава да ги използва, обаче горкият загива нелепо. Остава „документалният“ разказ на неговия прототип.
Реакции
След награждаването Оля Стоянова от вестник „Дневник“ пише: „В книгата му става дума за истински убийства на истински хора“[4]. Подобни са и други публикации в български и чуждестранни медии.
Няколко месеца по-късно обаче част от литературните среди, несъгласни с присъждането на наградата, започват медийна кампания срещу произведението. Председателят на „Сдружението на българските писатели“ Михаил Неделчев на среща с участието на Бойко Ламбовски, Пламен Дойнов и Елена Найденов от фондация „Вик“, а след това и на „Литературен преглед на 2004 година“ – с участието на критици, издатели, литератори, преподаватели и студенти, заклеймява автора и романа с думите: „Стефан Кисьов е „чудовище“ (вярно – симпатично и може би добро), което ние и особено „Литературен вестник“ произведохме, а награждаването на „Екзекуторът“ е подигравка със съдбовното ни отношение към литературата, с чувството ни за мисия“.“[5]
Непосредствено след това във вестник „Култура“ Ангел Игов пише в силно критична статия носеща двусмисленото заглавие „Покана за екзекуция“: „Екзекуторът“ като цяло е книга от моменти. Историите следват бързо, разказани са сбито, стегнато, почти небрежно и всяка от тях като че ли прилича някак на моментална снимка. Някои от кадрите са сполучени, други не са. Но проблемът е не толкова в качеството на снимките, колкото в подредбата им. Методът на Стефан Кисьов, добре познат от „Не будете сомнамбула“, е колажът.“[6]
В същото време авторът и романът запазват своите привърженици. Критикът Борислав Гърдев пише в литературното списание „Меридиан 27“: „Прозата на Стефан Кисьов е атрактивна и въздействена. Тя е квинтесенция от впечатляващи преживелици (комбинация на мемоарното, лично преживяното и изстраданото) и ефектна фикционалност, позната ни от кримките и псевдо реалити миниопусите му в „Литературен вестник“, печатани през годините под предизвикателното заглавие „Криминале“, част от които той събра в документално-сатиричния си мемоар „Един сервитьор в резиденция „Бояна“ (2004). Затова тя е гъвкава и витална, обхватна, пъстра и достоверно полифонична. А когато „сантиментът и съчинителството“ (Бойко Пенчев) надделеят и обсебят общото внушение, както се случва с приключенията на Стефан Гащев в „Екзекуторът“, именно изповедната искреност и черният хумор спасяват наратива от пълен провал. В този аспект белетристиката му се родее с Алековите традиции.“ И добавя: „Стефан Гащев в „Екзекуторът“ – драми и неразбирателство в семейството на циркови артисти, премеждия в казармата, заплашващи го с изнасилване, спречквания с органите на властта, които го превръщат в чистач-ликвидатор на нашенските дисиденти, но му позволяват след убийството на Георги Марков да лети в Космоса с Валентина Терешкова, за да се види на финала на житието си като желан герой на самия Стивън Кинг... Героите на Кисьов винаги стигат до граничната ситуация, изправят се пред сакраменталния избор ТАМ или ТУК и преимуществено предпочитат блудното присъствие в мизерната, но обичана България.“[7]
Наблюдателят за книги на вестник „Сега“ пише: „Доброто в романа е, че тече бързо – както времето в Космоса.“[8]
Един от членовете на журито, определило на кого да бъде присъдена наградата „Български роман на годината“ – Симона Мирчева, пише за сайта на наградата: „Със средствата на клоунадата, фарса и абсурда Стефан Кисьов е постигнал впечатляващо лек (в Кундеровия смисъл), забавен и дълбок разказ за една система, която деградира човека до палач и жертва едновременно.“[9]
Романът продължава да предизвиква полемика и по-късно. Десет години след награждаването му, през 2014 г. във вестник „Дума“ излиза яростна статия, в която Стефан Здравков обвинява автора, че в романа си подменя историческата истина.[10]
Издания в чужбина
- Stefan Kisjov. Kat. Překl. Naďa Aljanabiová. Brno: Barrister & Principal, 2012.[11]
- Stefan Kissiov. Ekzekutor. Prevela sa bugarskog Asja Tihinova-Jovanović. Podgorica: Oktoih, 2012, 91 str.[12]
Източници
- ↑ „Екзекуторът“ на Стефан Кисьов, сайт на издателство „Жанет 45“.
- ↑ Победител 2004 Архив на оригинала от 2014-09-13 в Wayback Machine., сайт на Награда Вик, 24 ноември 2004 г.
- ↑ „ВИК '2004“ Архив на оригинала от 2014-03-16 в Wayback Machine., в-к „Култура“, бр. 46, 3 декември 2004.
- ↑ Оля Стоянова, Роман на Стефан Кисьов победи в конкурс на фондация „Вик“, в-к „Дневник“, 28 ноември 2004 г.
- ↑ Лора Шумкова, „Сдружението се прави на сила“, в-к „Култура“, бр. 16 (2366), 29 април 2005 г.
- ↑ Ангел Игов, „Покана за екзекуция“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., рец. във в-к „Култура“, бр. 14, 15 април 2005 г.
- ↑ Борислав Гърдев, „За Стефан Кисьов и трудното пътуване към себе си“ рец. в сп. „Меридиан 27“, 4 май 2014 г.
- ↑ „Стефан Кисьов се върна от Космоса“ Архив на оригинала от 2019-02-10 в Wayback Machine., отзив във в-к „Сега“, 27 януари 2004 г.
- ↑ Победител 2004 Архив на оригинала от 2014-09-13 в Wayback Machine., сайт на Награда Вик, 24 ноември 2004 г.
- ↑ Стефан Здравков, „Романът „Екзекуторът“ подменя историческата правда“, в-к „Дума“, бр. 281, 4 декември 2014 г.
- ↑ Българска литература в превод на чешки (1990 – 2014), Рецепция на славянските литератури в България след 1989 г. и на българската литература в съответните страни.
- ↑ Българска литература в превод на сръбски през 2012 г..
Външни препратки
- Из „Баща ми клоунът“ (откъс от роман), в. „Литературен вестник“, бр. 11, 20 март 2002
- „Стефан Кисьов: Живеех с по 2 лв. на ден, но продължавах да пиша“, интервю на Мариана Антонова, сп. „Ева“, 3 януари 2005
18.
Минаваше девет и половина, когато Хънтър и Гарсия пристигнаха в главното управление на „Обири и убийства“ на Норт Лос Анджелис стрийт. Обикновено голямата зала беше почти празна по това време, тъй като повечето детективи бяха по задачи. Тази сутрин обаче помещението беше изненадващо пълно.
— Брей! Днес тук е много оживено — отбеляза Карлос.
— Има причина.
— Да не би убийствата в Лос Анджелис най-после да са започнали да намаляват? — пошегува се Гарсия.
— Дори господ не може да го направи. — Робърт посочи вратата в отсрещния край на общата стая. — Причината е там.
На табелката на вратата пишеше: „Капитан Барбара Блейк“.
— По дяволите! Съвсем забравих за срещата за представянето на капитана в осем сутринта.
— Имахме по-важна работа — каза Хънтър, съблече якето си и го сложи на облегалката на стола зад бюрото си.
Преди да има възможност да седне, вратата на кабинета на капитана се отвори и Болтър подаде глава.
— Робърт, Карлос, елате тук.
Без да почукат, двамата детективи влязоха в просторния кабинет. До големия прозорец имаше стилно бюро от палисандрово дърво. Лавиците вдясно бяха отрупани с папки. Повечето снимки в рамки, които украсяваха стаята, бяха изчезнали. Хънтър предположи, че са прибрани в кашони и наредени до стената. Болтър беше до машината за кафе в ъгъла. Зад бюрото стоеше поразително красива жена.
— Робърт Хънтър, Карлос Гарсия, запознайте се с вашия нов капитан Барбара Блейк — представи ги Уилям Болтър, докато разбъркваше кафето в ръката си.
Дългите черни коси на капитан Блейк бяха прибрани в елегантен кок. Беше си сложила лек грим, а кожата й беше гладка и добре поддържана. Барбара беше използвала бледо червило и носеше перлена огърлица и обици. Марковата й бяла копринена блуза беше пъхната в тясна черна пола. Хънтър знаеше, че тя е на петдесет и няколко години, но не изглеждаше на повече от четирийсет.
— Моля, седнете. — Капитан Блейк посочи двата кожени стола пред бюрото си. — И за пръв и последен път влизате в кабинета ми, без да почукате.
Уилям Болтър се подсмихна:
— Казах ви, че тя може да бъде истинска кучка.
Робърт не каза нищо и се втренчи в новия капитан. Блейк играеше правилно картите си. Отстояваше позицията си незабавно. Показваше, че няма да позволи детективите да я занасят. Това беше правилният подход в първия ден на работа, която изискваше властност и където преобладаваха мъже.
— Ще пропусна глупавата реч, която изнесох пред другите детективи. Сигурна съм, че сте я чували и преди, и не желая да се държите снизходително с мен — започна тя и седна зад бюрото си. — Нищо няма да се промени. Ще продължите да си вършите работата и ще докладвате на мен като ваш капитан, точно както сте правили досега на Уилям. — Блейк кимна към Болтър.
Хънтър хареса стила й. Първо демонстрирай, че имаш сериозни намерения, а после изиграй приятелска ръка. Барбара Блейк не беше вчерашна.
Тя подхвърли старателно сгънат вестник към двамата детективи.
— Вашият случай вече предизвика вълнение.
Робърт го взе и прочете заглавието на първата страница.
ОБЕЗГЛАВЕН СВЕЩЕНИК, НАПРАВЕН ДА ПРИЛИЧА НА ДЯВОЛ
Нямаше снимки.
Той подаде вестника на Карлос, без да прочете статията.
— Това се очакваше, капитане. Репортерите вече бяха там, когато отидохме в църквата. Провървя ни, че никой не успя да се вмъкне вътре и да снима трупа.
Блейк се облегна назад на стола.
— Преди малко разговарях по телефона с кмета Едуардс. Както вероятно знаете, той е римокатолик. Освен това е много добър приятел на епископа Патрик Кларк, който е наместник на района „Сан Педро“. Църквата „Седемте светии“ е към този район. — Тя млъкна и погледна в очите Хънтър. — Кметът Едуардс се обади да ме притисне. Иска разследването да бъде самата дефиниция на бързо правосъдие. Уверих го, че както винаги ще направим всичко възможно. Той попита на кого съм възложила случая и когато му казах твоето име, направо превъртя.
Гарсия се намръщи.
— Едуардс настоя да възложа случая на друг.
— Какво? — Карлос погледна Робърт.
— Той има проблем с теб — продължи Блейк. — Бих казала, че те мрази. Какво си направил? Да не си спал с жена му?
Хънтър леко наклони глава. Уилям Болтър не откъсваше поглед от кафето си.
— О, не, по дяволите. — Блейк отвори широко очи. — Моля те, кажи ми, че не си спал с жената на кмета.
Робърт повдигна вежди.
— При всичкото ми уважение, капитане, не виждам какво общо има личният ми живот с разследването.
Устните на Блейк потрепнаха в лека усмивка. Тя се изправи, заобиколи бюрото си и застана отпред.
— Ще трябва да се съглася. Уилям ми каза, че ти си най-добрият, на когото е бил шеф. Имам доверие на преценката му. И да бъда проклета, ако в първия ми ден като капитан на „Обири и убийства“ позволя на някакъв политик сноб да се опитва да ме заплашва, още по-малко да ми нарежда на кого да възлагам разследванията.
Уилям Болтър се усмихна.
— Обясних на кмета, че случаят се води от изключително компетентни и опитни детективи и повече никога да не се опитва да ми казва как да ръководя отдела си.
— Предизвикали сте кмета на Лос Анджелис в първия си работен ден? — спокойно попита Хънтър. — Повечето хора биха предпочели да го спечелят на своя страна.
Блейк се облегна на бюрото си точно пред Робърт.
— Мислиш ли, че съм направила грешка, детектив Хънтър?
Той издържа на погледа й.
— А вие мислите ли, че сте направили грешка?
Усмивката на Блейк беше изпълнена с увереност.
— Нека изясним нещо още в самото начало. Винаги се застъпвам за детективите си, затова не започвайте с онова отношение от „Маями Вайс“, че не ви пука. Не ме безпокои, че ядосвам политиците, а да нямам доверието на хората, с които работя. — Гласът й беше твърд. Очите й се стрелкаха между двамата детективи. — Ако кметът ти има зъб само защото си чукал жена му, ще трябва да го преживее. Нямаме време за подобни тъпотии. И за да отговоря на въпроса ти, детектив Хънтър, не, не мисля, че съм направила грешка.
Той не можа да открие грешка в нея. Капитан Блейк наистина знаеше как да изиграе правилно картите си.