Метаданни
Данни
- Серия
- Робърт Хънтър (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Executioner, 2009 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлия Чернева, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,2 (× 66гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Крис Картър. Екзекуторът
Американска. Първо издание
ИК „Ера“, София, 2010
Редактор: Лилия Атанасова
Коректор: Лилия Атанасова
История
- —Добавяне
- —Корекция
Статия
По-долу е показана статията за Екзекуторът от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Екзекуторът | |
 „Екзекуторът“, първото издание в среда, 2003 | |
| Автор | Стефан Кисьов |
|---|---|
| Първо издание | 2003[1] г. България |
| Издателство | Жанет 45 |
| Оригинален език | български |
| Жанр | роман |
| ISBN | ISBN 954-491-16-34 |
„Екзекуторът“ от Стефан Кисьов е първият български постмодерен роман, спечелил в конкуренцията на 65 произведения от други български автори, наградата „Български роман на годината“ (вкл. 10 000 лева и превод на английски език) на фондация ВИК през 2004 г.[2][3] От 2003 до 2009 г. той е преиздаден шест пъти в България. Преведен е на английски, чешки и сръбски, а част от него и на немски език. През 2008 г. пълният текст на „Екзекуторът“ е преиздаден от издателство ЕРА. Идеята за романа хрумнала на Кисьов, докато пътувал във влак от Париж за Брюксел през 1992 година. Тогава той прочел голяма статия във френско списание, в която се описвало изпълнението на смъртните присъди в Централния софийски затвор, както и фактът, че органите на екзекутираните били продавани от ДС на чуждестранни клиники, за да бъдат използвани за трансплантации. Той бил много развълнуван от статията и няколко години носил във въображението си страшните картини, които десет години по-късно са му послужили за основа на романа.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Романът пресъздава художествено въображаемия образ на убиец от българската „Държавна сигурност“ по време на комунистическата диктатура в България. От палача, изпълняващ смъртните присъди в Централния софийски затвор и убиеца на Георги Марков, до набедения за организатор на атентата срещу папа Йоан Павел II Сергей Антонов, всичко се събира като в калейдоскоп в образа на героя. Заглавието създава очакване за историята на жесток убиец, но Стефан Гащев е смешен малък човек, който цял живот се опитва да стане известен. Израства в цирка, работи като клоун, учи за факир, после за пилот, ненадейно попада в затвора, там става палач, накрая лети в Космоса и след 20 години се връща на Земята, по-неизвестен отвсякога. Премеждията му са толкова ужасяващи, че изпадналият в творческа криза автор на бестселъри Стивън-Лари Кинг решава да ги използва, обаче горкият загива нелепо. Остава „документалният“ разказ на неговия прототип.
Реакции
След награждаването Оля Стоянова от вестник „Дневник“ пише: „В книгата му става дума за истински убийства на истински хора“[4]. Подобни са и други публикации в български и чуждестранни медии.
Няколко месеца по-късно обаче част от литературните среди, несъгласни с присъждането на наградата, започват медийна кампания срещу произведението. Председателят на „Сдружението на българските писатели“ Михаил Неделчев на среща с участието на Бойко Ламбовски, Пламен Дойнов и Елена Найденов от фондация „Вик“, а след това и на „Литературен преглед на 2004 година“ – с участието на критици, издатели, литератори, преподаватели и студенти, заклеймява автора и романа с думите: „Стефан Кисьов е „чудовище“ (вярно – симпатично и може би добро), което ние и особено „Литературен вестник“ произведохме, а награждаването на „Екзекуторът“ е подигравка със съдбовното ни отношение към литературата, с чувството ни за мисия“.“[5]
Непосредствено след това във вестник „Култура“ Ангел Игов пише в силно критична статия носеща двусмисленото заглавие „Покана за екзекуция“: „Екзекуторът“ като цяло е книга от моменти. Историите следват бързо, разказани са сбито, стегнато, почти небрежно и всяка от тях като че ли прилича някак на моментална снимка. Някои от кадрите са сполучени, други не са. Но проблемът е не толкова в качеството на снимките, колкото в подредбата им. Методът на Стефан Кисьов, добре познат от „Не будете сомнамбула“, е колажът.“[6]
В същото време авторът и романът запазват своите привърженици. Критикът Борислав Гърдев пише в литературното списание „Меридиан 27“: „Прозата на Стефан Кисьов е атрактивна и въздействена. Тя е квинтесенция от впечатляващи преживелици (комбинация на мемоарното, лично преживяното и изстраданото) и ефектна фикционалност, позната ни от кримките и псевдо реалити миниопусите му в „Литературен вестник“, печатани през годините под предизвикателното заглавие „Криминале“, част от които той събра в документално-сатиричния си мемоар „Един сервитьор в резиденция „Бояна“ (2004). Затова тя е гъвкава и витална, обхватна, пъстра и достоверно полифонична. А когато „сантиментът и съчинителството“ (Бойко Пенчев) надделеят и обсебят общото внушение, както се случва с приключенията на Стефан Гащев в „Екзекуторът“, именно изповедната искреност и черният хумор спасяват наратива от пълен провал. В този аспект белетристиката му се родее с Алековите традиции.“ И добавя: „Стефан Гащев в „Екзекуторът“ – драми и неразбирателство в семейството на циркови артисти, премеждия в казармата, заплашващи го с изнасилване, спречквания с органите на властта, които го превръщат в чистач-ликвидатор на нашенските дисиденти, но му позволяват след убийството на Георги Марков да лети в Космоса с Валентина Терешкова, за да се види на финала на житието си като желан герой на самия Стивън Кинг... Героите на Кисьов винаги стигат до граничната ситуация, изправят се пред сакраменталния избор ТАМ или ТУК и преимуществено предпочитат блудното присъствие в мизерната, но обичана България.“[7]
Наблюдателят за книги на вестник „Сега“ пише: „Доброто в романа е, че тече бързо – както времето в Космоса.“[8]
Един от членовете на журито, определило на кого да бъде присъдена наградата „Български роман на годината“ – Симона Мирчева, пише за сайта на наградата: „Със средствата на клоунадата, фарса и абсурда Стефан Кисьов е постигнал впечатляващо лек (в Кундеровия смисъл), забавен и дълбок разказ за една система, която деградира човека до палач и жертва едновременно.“[9]
Романът продължава да предизвиква полемика и по-късно. Десет години след награждаването му, през 2014 г. във вестник „Дума“ излиза яростна статия, в която Стефан Здравков обвинява автора, че в романа си подменя историческата истина.[10]
Издания в чужбина
- Stefan Kisjov. Kat. Překl. Naďa Aljanabiová. Brno: Barrister & Principal, 2012.[11]
- Stefan Kissiov. Ekzekutor. Prevela sa bugarskog Asja Tihinova-Jovanović. Podgorica: Oktoih, 2012, 91 str.[12]
Източници
- ↑ „Екзекуторът“ на Стефан Кисьов, сайт на издателство „Жанет 45“.
- ↑ Победител 2004 Архив на оригинала от 2014-09-13 в Wayback Machine., сайт на Награда Вик, 24 ноември 2004 г.
- ↑ „ВИК '2004“ Архив на оригинала от 2014-03-16 в Wayback Machine., в-к „Култура“, бр. 46, 3 декември 2004.
- ↑ Оля Стоянова, Роман на Стефан Кисьов победи в конкурс на фондация „Вик“, в-к „Дневник“, 28 ноември 2004 г.
- ↑ Лора Шумкова, „Сдружението се прави на сила“, в-к „Култура“, бр. 16 (2366), 29 април 2005 г.
- ↑ Ангел Игов, „Покана за екзекуция“ Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine., рец. във в-к „Култура“, бр. 14, 15 април 2005 г.
- ↑ Борислав Гърдев, „За Стефан Кисьов и трудното пътуване към себе си“ рец. в сп. „Меридиан 27“, 4 май 2014 г.
- ↑ „Стефан Кисьов се върна от Космоса“ Архив на оригинала от 2019-02-10 в Wayback Machine., отзив във в-к „Сега“, 27 януари 2004 г.
- ↑ Победител 2004 Архив на оригинала от 2014-09-13 в Wayback Machine., сайт на Награда Вик, 24 ноември 2004 г.
- ↑ Стефан Здравков, „Романът „Екзекуторът“ подменя историческата правда“, в-к „Дума“, бр. 281, 4 декември 2014 г.
- ↑ Българска литература в превод на чешки (1990 – 2014), Рецепция на славянските литератури в България след 1989 г. и на българската литература в съответните страни.
- ↑ Българска литература в превод на сръбски през 2012 г..
Външни препратки
- Из „Баща ми клоунът“ (откъс от роман), в. „Литературен вестник“, бр. 11, 20 март 2002
- „Стефан Кисьов: Живеех с по 2 лв. на ден, но продължавах да пиша“, интервю на Мариана Антонова, сп. „Ева“, 3 януари 2005
111.
Те пътуваха по една от най-оживените магистрали в щата в най-натоварения час в денонощието. От Санта Моника до Помона пълзяха бавно като охлюв със средна скорост четирийсет километра в час. По пътя се натъкнаха на задръствания, избухливи характери, настойчиви клаксони и страховити авантюристи.
— Да го приберем и да го подложим на натиск в стаята за разпити — предложи Гарсия, докато караха бавно зад един камион. — Убеден съм, че ще се пречупи, особено ако ти го разпитваш.
— По какво обвинение ще го арестуваме? Че преди двайсет години е бил тормозен от улична банда и е имал куче на име Число? В момента не разполагаме с нищо.
— Разполагаме с мотив.
— Вероятен. Трябва да включиш тази дума в речника си, Карлос.
— Добре, имаме вероятен мотив. Джеймс Рийд е бил жестоко тормозен като малък и е обвинил бандата на Стратър за случилото се с кучето му, независимо дали са го направили те, или не. Кучето се е казвало Число и е било обезглавено. Убиецът номерира жертвите си. Отец Фабиан беше обезглавен и във врата му бе забита кучешка глава. Това случайно съвпадение ли е? И забеляза ли, че той е…
— Висок колкото теб, метър осемдесет и пет — прекъсна го Робърт и кимна.
— Човекът, когото търсим, е метър осемдесет и пет.
— Знам. — Хънтър се облегна на вратата на колата и се почеса по брадичката. — Виж, казвам само да не изпадаме в паника. Направим ли го, убиецът ще се измъкне. Единственото, с което разполагаме и може да свърже някого с едно от местопрестъпленията, е частичен отпечатък, намерен в къщата в Малибу. Това е добре, но не е достатъчно, и ти го знаеш. Дори да го задържим и отпечатъците му да съвпадат с намерения, той лесно може да се оправдае в съда. Къщата е била обявена за продажба от известно време. Всеки е можел да отиде да я разгледа. Никой съд в страната не би го осъдил само въз основа на това. От бандата останаха още двама души и знаем, че убиецът ще ги преследва. Трябва да действаме тактически. Ако Джеймс Рийд е нашият човек, той знае, че стесняваме кръга, защото вчера почукахме на вратата му и ще го направим отново.
— И това може да го изнерви — схвана мисълта му Гарсия.
— А с изнервянето идват грешките. Нуждаем се само от една негова грешка.
Краткият зимен следобед в Лос Анджелис завършваше, когато най-после стигнаха в Помона. Робърт погледна часовника си и реши да отидат право в университета.
Територията на Калифорнийския политехнически университет заема хиляда и петстотин акра в предградията и е втората по големина в щата. Щом влязоха там, не след дълго забелязаха известната основна сграда с класни стаи, лаборатории и административни кабинети. Дръзката й футуристична архитектура й беше спечелила място в няколко научнофантастични холивудски филма и множество телевизионни реклами. Сградата обаче се намира точно над разлома Сан Хосе. За нея съществува много висок сеизмичен риск и сглобките и гредите й не отговарят на стандартите за безопасност при земетресения на Калифорния.
— Страхотна сграда — отбеляза Карлос, докато паркираше колата.
— Да се надяваме, че през следващите няколко минути няма да има земетресение.
— Какво?
Робърт поклати глава.
— Не се тревожи. Всъщност информацията е безполезна.
Гарсия сбърчи чело и ускори крачка, за да настигне партньора си.
Във фоайето нямаше много хора. Нисък и възпълничък мъж с дружелюбни очи и дълга черна коса, завързана на опашка, се усмихна и показа белите си зъби, когато двамата детективи се приближиха.
— С какво мога да ви помогна, господа? — весело попита той.
— Търсим професор Джеймс Рийд — отговори Хънтър.
— Знаете ли по какво преподава?
— Не съм сигурен. Има ли начин да го намерите?
— Разбира се. Дайте ми минутка.
— Компютърни науки и софтуерно инженерство — обади се висока кокалеста жена с изящно и привлекателно лице, обградено с пепеляворуса коса. Тя стоеше до рецепцията и четеше някакъв доклад. Двамата детективи се обърнаха към нея. — Професор Рийд преподава компютърни науки и софтуерно инженерство, но не е тук.
Робърт кимна разочаровано.
— А вие сте?
— Доктор Никола Пейт. — Тя подаде ръка. — Декан съм на факултета по компютърни науки. Искате да се запишете ли?
Карлос се закашля, а усмивката на Хънтър стана по-широка:
— Нима ви изглеждаме толкова млади?
— На мен ми се виждате на точната възраст — рече администраторът и отправи на Робърт още една усмивка, последвана от дискретно намигане, при което Гарсия едва не се задави.
Доктор Пейт се усмихна утешително:
— Не е необходимо да си тийнейджър, за да се запишеш в университета.
— Това означава ли, че не изглеждаме като тийнейджъри? — закачливо подхвърли Хънтър и тя го погледна така, сякаш искаше да каже: „Недей да си го просиш“.
— Не знам какво да ви кажа — отговори и прокара пръсти през косите си. — Ясно ми е, че не сте дошли да се записвате за студенти, но все още не знам кои сте.
Двамата детективи се отдръпнаха от рецепцията и показаха служебните си документи.
Доктор Пейт промени държането си, като видя полицейските им значки.
— Отдел „Убийства“?
— Не се тревожете — успокои я Робърт. — Джеймс Рийд ни помага.
— С някой от студентите му ли има проблем?
— Не, нищо подобно. Разследването, което извършваме, може би включва човек, когото Джеймс Рийд е познавал много отдавна. Той може да ни помогне да го разберем по-добре.
Доктор Пейт погледна единия, а после другия детектив и се поуспокои.
— Знаете ли къде можем да го намерим?
Тя леко наклони глава.
— Закъснели сте с един ден.
— Моля?
— До Коледа остават три дни, детективе. Групите непрекъснато намаляват от една седмица. Професор Рийд приключи с последната си лекция от програмата вчера. Каза ми, че заминава за няколко дни.
— Къде?
Доктор Пейт поклати глава.
— Рийд е много затворен човек. Страхотен преподавател, но е изключително сдържан. Каза, че се нуждае от промяна на обстановката поне за няколко дни и не го обвинявам. Животът на университетския преподавател изисква много. Мисля, че той обича да ходи по планините, но не разчитайте на думите ми. Дори не знаех, че заминава. Вчера го чух за пръв път…
Карлос погледна партньора си.
— Ако ми дадете номера си, ще ви се обадя, ако го чуя. — Този път усмивката на доктор Пейт беше много дружелюбна.