Джакомо Казанова
Приключенията на Казанова (35)

Глава четиринадесета

Продължение на моята любов с красивата Ч.Ч.

На следния ден П. Ч. влезе в стаята ми с тържествуващо лице и каза, че неговата сестра казала на майка си, че ние се обичаме и ако трябва да се омъжи, то тя може да бъде щастлива само с мен.

— Обожавам вашата сестра — отговорих му аз, — но вярвате ли, че баща ви ще се съгласи да ми даде ръката й?

— Мисля, че не. Но той е стар. Засега се любете спокойно. Майка ми позволява сестра ми да дойде с нас тази вечер в операта.

— Добре, мили приятелю, значи ще отидем.

— Виждам се принуден да ви помоля за една малка услуга.

— Разполагайте с мен.

— Продава се отлично кипърско вино. Срещу шестмесечна менителница мога да получа една бъчва. Сигурен съм, че ще мога да я продам веднага с печалба, но търговецът иска поръчителство и той ще приеме вашето, ако желаете да ми го дадете. Искате ли да подпишете менителницата ми?

— С удоволствие.

Подписах без колебание, защото кой влюбен на земята би отказал в подобен случай една услуга някому, който би могъл да го направи нещастен, за да си отмъсти за отказа? След това ние се уговорихме за вечерта и се разделихме напълно доволни.

След като се облякох, излязох и купих една дузина ръкавици, също толкова копринени чорапи и един чифт везани жартиери със златни закопчалки, радвах се предварително за този пръв подарък на моята нова приятелка.

Не е нужно да казвам, че бях точен на уговореното място, но когато влязох, видях ги да се оглеждат вече за мен. Ако намеренията на П. Ч. не бяха подозрителни, то едно подобно внимание би ме поласкало. Когато отидох при тях, П. Ч. каза, че има работа и за това ме оставя сам със сестра си, ще се видим по-късно в театъра. След като си отиде, казах на Ч.Ч., че не ни остава нищо друго, освен да се разхождаме с гондолата до започване на представлението.

— О, не — извика тя, — по-добре да отидем в една от градините на Зуека!

— С удоволствие!

Взех една гондола за преминаване и ние отплувахме към Сан Биаджо в една градина, която познавах, наех я за една цехина за целия ден, тъй че никой не можеше да влезе в нея. Оказа се, че и двамата не бяхме още обядвали, затова поръчах добро ядене и отидохме в една стая, където съблякохме маскарадното си облекло. След това се отправихме отново в градината.

Любезната Ч.Ч. беше облечена само с едно елече от тафта и една поличка от същия плат, но в това леко облекло тя изглеждаше очарователна. Моят влюбен поглед проникваше през тези обвивки и моята душа я виждаше гола. Но въпреки че въздишах от желание и страст, се въздържах.

Моята млада спътничка, която не бе изпитала още подобно щастие, скачаше леко като сърна наляво и надясно по поляната от страна на дългата алея. Тя ликуваше в своята сърдечна веселост, но когато трябваше скоро да се спре, защото се задъхваше от умора, се изсмя високо, като ме видя да я наблюдавам мълчаливо и възхитено. След това ме покани на състезание. Предложението ми хареса и го приех, но ми хрумна да му придам още по-голяма прелест чрез облог. Затова казах:

— Който загуби, ще направи това, което заповяда победителят.

— Съгласна съм.

Ние определихме целта и се затичахме. Бях сигурен в победата, но исках да загубя, за да видя какво наказание тя би ми отсъдила. Тя веднага започна да тича колкото й сили държаха, а аз пазех силите си. Така тя пристигна преди мен до целта. Докато дишаше дълбоко, аз мислех какво ли наказание би могла да ми наложи. Тя внезапно се скри зад едно дърво и ми каза, че трябва да търся пръстена й. Била го скрила по тялото си и с това ми се предоставя изцяло. Намерих това за прелестно, тъй като съзрях ясно дяволито намерение, но чувствувах, че не биваше да злоупотребявам с благоприятното си положение. Нейното непринудено доверие трябваше по-скоро да бъде поощрено. Седнахме на поляната, преобърнах джобовете й, гънките на елечето и полата й, обувките й, а накрая дори жартиерите, които носеше над коленете. Тъй като никъде не намерих нищо, продължих търсенето, защото пръстенът беше все пак по тялото й и трябваше да го намеря някъде. Читателят сигурно се сеща, че се досещах за прекрасното скривалище, в което моята хубавица бе скрила пръстена, но преди да го намеря трябваше да си доставя множество наслади, от които изпитах опиянение. Най-сетне пръстенът бе открит в очарователното място между двата най-красиви хълма, които природата е заобляла някога. Но когато го извадих, бях толкова възбуден, че ръката ми видимо трепереше.

— Защо треперите? — попита тя.

— Треперя от радост, че съм намерил пръстена, тъй като го бяхте скрили много добре. Но вие ми дължите реванш и този път няма да ме победите!

— Ще видим!

Затичахме се и понеже видях, че тя не бързаше много, вярвах, че мога да я настигна, когато пожелая. Но се излъгах. Тя бе пазила силите си и когато бяхме изминали две трети от пътя, внезапно ускори тичането и спечели преднина. Видях, че съм загубил. Тогава ми хрумна хитрина, която непременно трябваше да сполучи. Престорих се, че падам и извиках от болка. Бедната малка се спря, а след това изтича съвсем уплашена към мен, за да ми помогне да се изправя. Щом станах на крака, започнах внезапно да се смея, затичах се и постигнах целта много преди нея.

Очарователната бегачка ме попита съвсем смаяна:

— Та не сте ли ранен?

— Не, аз паднах нарочно.

— Нарочно — за да ме излъжете. Не очаквах това от вас. Не е позволено да се победи чрез измама. Значи не съм загубила.

— О, да! Вие загубихте, защото аз стигнах преди вас до целта. Хитрост за хитрост! Признайте, че и вие се опитахте да ме излъжете, като изведнъж започнахте да тичате по-бързо.

— Но това е позволено, а вашата хитрост, драги приятелю е от съвсем друго естество.

— Но тя ми даде победа, а:

Дали с щастие или с измама ще победиш,

за победата похвала винаги ще получиш.

— Това съм чувала често от моя брат, но никога от баща си. Добре, признавам, че съм загубила. Заповядайте, наложете ми наказанието, ще се подчиня.

— Почакайте. Нека седнем, защото трябва първо да размисля. Осъждам ви да смените жартиерите си с моите.

— Жартиерите? Вие ги видяхте, те са грозни и не струват нищо.

— Все едно, аз ще мисля два пъти дневно за любимия предмет и приблизително по същото време ще бъдете принудена да мислите за мен.

— Предложението е много хубаво и ласкателно за мен. Сега ви прощавам, че ме излъгахте. Ето ви моите отвратителни жартиери!

— Ето и моите.

— Ах, мили измамнико, колко са хубави! Какъв красив подарък! Как ще се харесат на майка ми! Сигурно са ви подарък, защото са съвсем нови!

— Не, не са подарък. Аз ги купих за вас и си блъсках главата как бих могъл да ви убедя да ги приемете. Любовта ми внуши мисълта да ги употребя като цена на едно състезание. Сега можете да си представите моята мъка, когато видях, че ще спечелите повторно. Неудоволствието от това ми внуши да прибегна до измамата. Но тя се дължи на едно чувство, което ви прави чест, защото признайте, че бихте се показали много коравосърдечна, ако не бяхте ми се притекли на помощ.

— Аз съм убедена, че вие не бихте прибегнали до тази хитрина, ако бихте могли да предположите, каква болка ми причинихте с това.

— Значи вие се интересувате живо от мен?

— Бих сторила всичко, което е по силите на един човек, за да ви убедя в това. Обичам извънредно много моите красиви жартиери, няма да нося вече никакви други и ви гарантирам, че няма да позволя на брат ми да ги открадне!

— Та би ли могъл той да стори това?

— О, сигурно! Особено, когато закопчалките са от злато.

— Те са от злато, но му кажете, че са от позлатена мед.

— Но вие ще ми покажете как се затварят тези красиви закопчалки.

— Да, разбира се!

След това отидохме на обяд. След яденето, което и двамата удостоихме с еднаква почит, както си спомням и досега, тя ставаше все по-весела и все по-влюбена, но и толкова по за оплакване, поради суровия закон, който си бях наложил. Нетърпелива да постави своите жартиери, тя ме помоли да й помогна, но съвсем невинно и без всякакво скрито намерение. Едно невинно младо момиче, което въпреки своите петнадесет години още не е любило и което нито е общувало с други млади момичета, нито е посещавало обществото, не подозира нищо за силата на любовните страсти, а също и за причините, които предизвикват последните. Положително тя нямаше никакво понятие за опасностите от едно оставане на четири очи. Когато за първи път се влюби, тя вярваше, че обектът на любовта й е достоен за всяко доверие и мислеше, че може да спечели любовта му само като му се довери безгранично.

Тъй като се оказа, че чорапите й бяха твърде къси, за да могат да се закрепят жартиерите над колената, тя ми каза, че щяла да ги постави, когато носи по-дълги чорапи. Използувайки умело това обстоятелство, извадих от джоба си купените от мен чорапи и ми се удаде да я склоня да ги приеме. Весела и преизпълнена с благодарност, тя седна на скута ми и в неудържимата си радост ми подари толкова целувки, колкото би дала на своя собствен баща, ако той й бе направил подобен подарък. Владеещ се, потискащ непрестанно силната си страст, аз й върнах целувките, казах й само, че една-единствена от нейните целувки струва повече от едно кралство.

Моята прелестна Ч.Ч. свали своите чорапи и обу една двойка от новите, които й достигаха чак до средата на бедрото. Колкото по-невинна я намирах, толкова по-малко се осмелявах да се реша да завладея тази очарователна плячка.

Върнахме се отново в градината, където се разхождахме до вечерта, след това отидохме в операта, където не свалихме маските си, понеже театърът беше малък, биха могли да ни познаят, а моята прелестна приятелка беше уверена, че баща й не би й позволявал вече да излиза, ако разбере, че е участвувала в подобни удоволствия.

Останахме много учудени, че не видяхме брат й. Вляво от нас седеше испанският посланик, маркиз Де Монталегре, със своята призната метреса, госпожица Бола, вдясно от нас две маски, господин и дама, които не се бяха демаскирали. Тези две маски гледаха постоянно към нас, но тъй като моята млада приятелка седеше с гръб към тях, тя не можа да забележи това. По време на балета Ч.Ч. беше поставила програмата на операта върху парапета на ложата, когато внезапно маскираният господин протегна ръка и я взе. От това заключих, че той трябваше да ни познава и казах това на моята приятелка, която се обърна и позна брат си. Дамата можеше да бъде само неговата приятелка Ч. Понеже П. Ч. знаеше номера на нашата ложа, той беше взел просто съседната и аз предвиждах, че щеше да накара сестра си да вечеря заедно с жената. Това ме ядоса, но можех да попреча само, ако предизвиках открито обяснение. А това не желаех, бях твърде влюбен, за да го направя.

След втория балет той дойде със своята красавица в нашата ложа. Размениха се обичайните комплименти, с това запознанството бе извършено и ние трябваше да отидем на вечеря в неговото казино. Щом двете дами свалиха маските си, те се прегърнаха и любовницата на П. Ч. обсипа приятелката ми с похвали и с любезни изрази. На масата тя се показа извънредно любезна и Ч.Ч., която нямаше никакво понятие за света, й отвърна с голямо уважение. Междувременно забелязах все пак, че Ч., въпреки изкуството й да се прикрива, издаваше своя яд, предизвикан от вида на далеч превъзхождащите я прелести, които бях предпочел пред нейните. П. Ч. беше изпаднал в неудържима веселост и непрекъснато пускаше блудкави шеги, на които само неговата красавица се смееше. Поради лошото си настроение само вдигах рамене, а сестра му не разбираше шегите и затова не отговаряше нищо. Така нашата зле съставена четворка не беше особено забавна.

По време на десерта П. Ч., възбуден малко от виното, целуна своята красавица и ме покани да последвам примера му, като сторя същото с неговата сестра. Отговорих му, че наистина обичам госпожица Ч.Ч. и не бих си позволил подобни волности, преди да съм придобил права над сърцето й. П. Ч. започна да се шегува с това, но Ч. му заповяда да мълчи. Благодарен за това прилично държане, извадих купената от мен дузина ръкавици, подарих й шест от тях и предложих на приятелката си да приеме останалите. П. Ч. стана от масата, смеейки се иронично, издърпа любовницата си, която беше донякъде в неговото състояние и легна с нея върху едно канапе. Тъй като сцената стана неприлична, застанах така, че прикривах гледката, като дърпах приятелката си в нишата на един прозорец. Все пак, не можах да попреча на Ч.Ч. да види в едно огледало положението на двамата безсрамници. Лицето й пламтеше от червенина, но аз й отправих съвсем невинни думи и скоро тя заговори за красивите си ръкавици, с които гладеше парапета на прозореца. След грубото си геройство П. Ч. дойде дръзко към мен, за да ме прегърне. Неговата безсрамна другарка последва примера му и целуна моята млада приятелка, като й каза, че била убедена, че не е видяла нищо. Ч.Ч. й отговори скромно, че не знаела какво би могла да види, но един поглед, който ми хвърли, ме накара да отгатна какво чувствуваше. Какво изпитвах аз самият, читателят може да си представи, ако познава човешкото сърце. Трябваше да понеса подобна сцена в присъствието на едно невинно момиче, което обожавах! И при това, трябваше да се боря с моите собствени страсти, за да не се провиня пред нея! Бях като върху горещи въглища. Гняв и негодувание се бореха в мен с въздържанието, което бе необходимо, за да предпази от мен любимото същество. Треперех с цялото си тяло. Господата, които са измислили ада, сигурно биха предвидили при обзавеждането му и това мъчение, ако го знаеха. Безсрамният П. Ч. мислеше, че с грубата си шега ми е дал голямо доказателства за своето приятелство. Той не отдаваше никакво значение на опозоряването на своята любовница и на свенливостта на своята сестра, която обричаше на проституция. И до днес не мога да си обясня, как се въздържах да не го удуша. Когато ме посети на следния ден, го обсипах с укори, той се опита да се извини, като ми каза, че никога не би го сторил, ако не бил убеден, че при нашето оставане насаме, аз вече съм извършил със сестра му това, което той направил с любовницата си пред очите ни.

Моята любов към Ч.Ч. ставаше от ден на ден все по-дълбока и по-гореща и бях готов на всичко, за да я предпазя от окаяния й брат, за да не я продаде някому, който може би не би размишлявал колкото мен. Какъв ужас. Какво нечувано измамничество. Какъв странен начин, за да се спечели приятелството ми! Освен това се виждах изправен пред неумолимата необходимост да се преструвам пред човека, когото презирах най-много в света. Бяха ме осведомили, че бил потънал в дългове и че във Виена, където имал жена и деца, бил фалирал, че във Венеция създал неприятности на баща си, поради което последният се видял принуден да го изгони от къщата си и само от съжаление се преструвал, че не знае, че той все още живее там. Беше прелъстил жена си, или по-добре казано, любовницата си, чийто мъж не искал да знае вече за нея. След като пропилял цялото й състояние, търсел начин да я използува и я карал да проституира. Бедната майка, която го обожаваше, му дала всичко, което притежавала, дори скъпоценностите си и дрехите си. Предвиждах, че той отново щеше да ме безпокои за някой заем или за някое поръчителство, но бях твърдо решен да му откажа всичко. Непоносима беше мисълта Ч.Ч. да стане невинна причина за моето разоряване и да послужи на брат си като оръдие, за да може той да продължи своя развратен живот.

Подтикван от едно непреодолимо чувство на искрена любов, потърсих П. Ч. още на следния ден. Казах, че обичам сестра му с най-чисти намерения и му обърнах внимание каква мъка ми е причинил, като е нарушил всякакво приличие, а дори и онзи срам, който и най-разпуснатият развратник никога не бива да пренебрегва, ако държи да принадлежи към доброто общество.

— А даже и ако би се наложило — извиках аз — да се откажа от удоволствието да виждам занапред вашата подобна на ангел сестра, то решен съм да не се срещам повече с вас, но ви казвам, че ще съумея да попреча тя да излиза с вас, защото не бива да се сключва отново някоя подла сделка с нея.

Той се извини повторно със своето пиянство, още повече че не можел да повярва, че изпитвам към сестра му любов, която изключва насладата. Помоли ме за извинение, като ме прегърна плачейки, и аз бих се умилостивил, ако не влязоха внезапно майка му и сестра му, благодарейки ми по най-възторжен начин за моя красив подарък. Отговорих на майката, че обичам дъщеря й и живея с надеждата, че тя ще ми я даде за съпруга.

— С тази надежда, уважаема госпожо, ще говоря с господин съпруга ви, щом получа една сигурна служба, която ще ме направи в състояние да я поддържам по подходящ начин и да я направя щастлива.

С тези думи й целунах ръка. Бях така развълнуван, че сълзите се стичаха по страните ми. След като ми благодари сърдечно, тя ме остави с дъщеря си и сина си, който стоеше неподвижен като статуя.

На света има много майки от този род и много често те са тъкмо тези, които са били винаги целомъдрени и въздържани, не подозират никаква измама, защото не познават никакви други стимули, освен тези на добродетелта, но почти всички те стават жертва на своята наивност и на доверието, което изпитват към ония, които считат за справедливи. Думите, които бях казал на майката, накараха дъщерята да се учуди. Изумлението й обаче стана още по-голямо, когато узна какво бях казал на брат й. След като се замисли за миг, тя му каза, че би била изгубена с всекиго другиго, освен с мен, и на мястото на неговата дама тя не би му простила, защото държането му е опозорило последната толкова силно, колкото и него самия. П. Ч. заплака, но измамникът може винаги да заповядва на сълзите си.

Беше Света Троица и понеже по този случай в театъра нямаше никакво представление, той ми каза, че ако на следващия ден отида на същото място както обикновено, щял да доведе сестра си и тъй като неговата чест не му позволявала да остави госпожа Ч. сама, то те щели да ни оставят напълно свободни.

— Давам ви моя ключ и вие ще доведете сестра ми вкъщи, след като вечеряте заедно с нея там, където желаете.

С тези думи ми даде ключа си, който нямах достатъчно воля да не приема и ни остави сами. Миг след него си тръгнах и аз, като казах на моята приятелка, че ще отидем на следващия ден в градината на Зуека.

— Моят брат — каза тя, — се държа толкова прилично, колкото бе възможно при тези обстоятелства.

Дойдох навреме на уреченото място и понеже горях от любов, предвиждах какво ще стане. Бях взел естествено една ложа в операта, но до вечерта ние се разхождахме в нашата градина. Тъй като беше празник, множество малки компании седяха на отделни маси. Не искахме да общуваме с други хора и затова решихме да останем в стаята, която поискахме да ни покажат, а от операта да видим само края. Поръчах добра вечеря. Имахме на разположение седем часа и моята прелестна приятелка ми каза, че няма да се отегчаваме. Тя съблече маскарадното си облекло, седна на скута ми и каза, че съм я пленил напълно чрез начина, по който съм я пощадил след онази отвратителна вечеря. Но всички наши разговори бяха съпроводени с целувки, които ставаха все по-жарки и по-жарки.

— Видя ли — попита ме тя — това, което брат ми направи със своята дама, когато тя седна върху него, като че го яздеше? Аз гледах само в огледалото, но можех добре да си го представя.

— Не се ли страхуваш, че и аз бих могъл да се отнеса с теб по същия начин?

— Не, уверявам те! Как бих могла да се страхувам? Аз зная колко много ме обичаш. С това ти би ме унизил толкова, че не бих могла да те обичам повече. Нека се въздържаме, докато се оженим, нали, мили приятелю? Ти едва ли можеш да си представиш каква радост изпитах, когато те слушах да обясняваш пред майка ми намеренията си. Ние ще се обичаме вечно. Но искам да те питам, мили, обясни ми думите, които са извезани на жартиерите.

— Има ли надпис? Съвсем не знаех това.

— О, да, той е на френски. Направи ми удоволствието и го прочети.

Както беше седнала срещу мен, тя откопча едната жартиера, докато аз свалих другата. Би трябвало да прочета двата стиха, преди да й направя подаръка, те гласяха:

Виждайки всеки ден съкровището на моята хубавица,

Кажете му, че любовта изисква да й остане то вярно.

Тези стихове бяха без съмнение много свободни, но ми се струваха добре съчинени, смешни и духовити. Изсмях се високо и се изсмях още по-високо, когато трябваше да й преведа по нейно настояване съдържанието. Понеже обектът беше съвсем нов за нея, аз трябваше да се впусна в обясняване на подробностите, при което и двамата пламнахме в огън.

— Вече не бих се осмелила — каза тя — да покажа жартиерите си някому и съжалявам за това.

И тъй като аз направих замислено лице, тя продължи:

— Кажи ми за какво мислиш?

— Мисля, че тези щастливи жартиери се ползуват с едно предимство, което аз, може би, никога не бих имал. Как бих желал да бъда на тяхно място. От това желание бих умрял, и то бих умрял щастлив.

— Не, приятелю! И с мен става същото, както с теб, но аз съм убедена, че ще живея. Впрочем ние можем да ускорим нашата сватба. Готова съм да се сгодим още утре, ако желаеш. Ние сме свободни и баща ми ще трябва да даде съгласието си.

— Ти си права, честта би го принудила да стори това. Все пак, възнамерявам да го помоля за ръката ти чрез другиго, за да му дам доказателство за моето уважение, след това скоро ще имаме своя дом. До осем или десет дни той ще получи предложението ми.

— Толкова скоро? Ще видиш, че той ще отговори, че съм още много млада.

— И може би има право.

— Не, защото съм наистина млада, но не толкова млада, че да не мога да бъда твоя жена.

Намирах се върху нажежени въглени и ми беше невъзможно да се противя повече на огъня, който ме изгаряше.

— О, моя обожаема възлюблена — извиках аз, — убедена ли си също и в това, че те обичам и считаш ли ме за способен да те измамя? Сигурна ли си, че никога не ще съжаляваш за това, че си станала моя съпруга.

— Повече от сигурна съм, сърце мое, защото не можеш да желаеш нещастието ми.

— Е, добре тогава нека се оженим още веднага. Сам бог ще бъде свидетел на нашите клетви, а по-добър свидетел не можем да имаме, защото той познава чистотата на нашите намерения. Нека се закълнем във взаимна вярност, да съединим съдбините си и да бъдем щастливи. Ние ще засилим връзката на нежността, която ни съединява, чрез одобрението на твоя баща и чрез тържествения обред на религията, щом бъде възможно. Но дотогава бъди моя! Бъди изцяло моя!

— Вземи ме, приятелю! Обещавам пред бога и пред теб, от този момент желая да бъда твоя вярна съпруга през целия си живот. Това ще заявя също на моя баща, на свещеника, който ще благослови брака ни, и на целия свят.

— И аз ти се заклевам за същото, моя нежна приятелко, и те уверявам, че с това ние сме оженени по един неоспорим начин. Ела в прегръдките ми и допълни моето щастие.

— О, боже мой! Възможно ли е да съм толкова близо до щастието!

След като я прегърнах нежно, излязох и казах на собственицата на казиното да ни донесе яденето само когато я повикаме и да не ни безпокои. Междувременно моята прелестна Ч.Ч. беше легнала съвсем облечена върху леглото, но аз й казах, че облеклото стеснява Бога на любовта и за по-малко от една минута направих от нея една нова Ева, гола и красива, като че ли току-що бе излязла от ръцете на създателя. Нейната гладка като коприна кожа беше ослепително бяла и белотата се засилваше още повече от великолепната и черна като абанос коса, която се беше простряла върху безупречно закръглените гърди, нейните розови устни, приятният цвят на нейната кожа, нейните големи очи, които нежно сияеха и в следния момент заблестяха жадувайки — всичко в нея беше съвършено красиво и предлагаше на страстните ми погледи цялото съвършенство на майката на боговете на любовта, засилено още повече от очарованието, което срамът разпростира върху прелестите на една красива жена.

Напълно не на себе си, започнах да се страхувам, че щастието ми не е действително, или че не ще настъпи най-висшата наслада, за да го направи съвършено, когато дяволитият Амур пожела тъкмо в този тъй сериозен момент да ми даде повод за смях.

— Закон ли е това — попита ме съпругата ми, — че съпругът не бива да се съблича?

— Не, ангеле мой! Но и ако би имало такъв, аз бих го намерил за твърде варварски, за да му се подчиня.

За миг съблякох всичките си дрехи и сега моята любима се отдаде на всички подтици на инстинкта и любопитството си, защото всичко в мен беше ново за нея! Упоена сякаш от насладата, която изпитваха очите й, най-сетне тя ме притисна силно до гърдите си и извика:

— О, любими, каква разлика между теб и моята възглавница!

— Твоята възглавница, сърце мое? Но ти се смееш — обясни ми това!

— Това е една детинщина. Но нали няма да се сърдиш?

— Да се сърдя? Бих ли могъл да се сърдя в най-сладкия миг от живота ми?

— Тогава слушай! От няколко дни не можех да заспя, ако не държах моята възглавница в прегръдките си, милвайки я. Представях си, че си ти и когато след сладкото удоволствие лежах неподвижна, заспивах и на сутринта при събуждане намирах моята голяма възглавница все още в прегръдките си.

Моята любима Ч.Ч. стана моя жена с една героична смелост, защото във възторга на нейната любов дори болката и причини наслада. След като прекарахме три часа в най-сладки борби, аз станах и извиках да ни донесат яденето. Вечерята беше обикновена, но вкусна. Без да говорим, ние само се гледахме, защото какви думи бихме могли да си кажем, за да изразим нашите чувства? Намирахме нашето щастие свръхчовешко и му се наслаждавахме с убеждението, че всеки миг можехме да го подновим по наше желание.

Съдържателката дойде горе, за да ни попита дали желаем нещо и дали няма да отидем в операта, която — както тя чула — била толкова хубава.

— Никога ли не сте били там?

— Никога. За хора от нашата класа подобно нещо е твърде скъпо. Дъщеря ми обаче е толкова любопитна да види опера, и мисля — нека Бог ми прости — че би отдала моминството си, за да има поне веднъж удоволствието да посети операта!

— Това би било висока цена — извика, смеейки се моята малка жена. — Мили, ние бихме могли да я направим щастлива, без това да й струва толкова скъпо, защото боли много!

— Помислих вече за това, любима. Ето ти ключа на ложата, можеш да им го подариш.

След това тя каза на съдържателката:

— Ето ви ключа от една ложа в театъра Сан Моазе. Тя струва две цехини, идете вместо нас и кажете на дъщеря си да запази розата си за нещо по-добро.

— И за да се забавлявате добре, майчице, — казах й аз, — ето ви още две цехини, оставете дъщеря си добре да се наслаждава.

Добрата жена беше съвсем слисана от щедростта на нейните гости, тя изтича при дъщеря си, а ние се поздравихме, че по такъв начин се бяхме принудили да легнем отново в леглото.

Съдържателката се върна с дъщеря си, една красива и много апетитна блондинка, която искаше непременно да целуне ръка на благодетелите си.

— Тя ще тръгне веднага със своя възлюбен — каза ни майката — той е долу, но няма да ги пусна сами, защото той е един обесник, ще отида с тях!

— Хубаво, добра жено, но когато се върнете, накарайте гондолата, която ще ви доведе, да чака, ние ще я използуваме, за да се върнем във Венеция.

— Какво? Вие искате да останете тук, докато се върнем?

— Да. Днес ние се оженихме.

— Днес! Бог да ви благослови!

Когато след това пристъпи към леглото, за да го оправи, тя видя почетните доказателства за девствеността на моята съпруга. В изблик на радост тя дойде при моята скъпа Ч.Ч. и я прегърна, след това започна да държи реч на своята дъщеря, като й показваше кървавите следи, които според твърдението й, правели неизмерима чест на всяка новобрачна.

— Това са почтени знаци — извика тя, — които в днешно време Химен вижда съвсем рядко пред олтара си!

Дъщерята наведа своите хубави сини очи и й отговори, че била убедена, че и на нейната сватба щяло да се случи същото.

— Аз съм също уверена в това, защото не те изпускам от очи. Сега налей вода в този съд и я донеси тук, прелестната женичка ще има нужда от нея.