Джон Туелв Хокс
Тъмната река (39)

36.

Холис и Блажената майка оставиха Алис при монахините и се върнаха в Лондон. Холис беше прекарал в града само двайсет и четири часа, но вече имаше готов план. Един от свободните бегачи, колежанинът Себастиан, беше отишъл при родителите си в Южна Англия, но Джагър и Роланд нямаше да ходят никъде. Джагър цял час крачи из двустайния апартамент в Чизик — изнасяше речи срещу Табулата и ръкомахаше. Роланд седеше на един стол, приведен напред, с ръце върху коленете. Холис го попита за какво си мисли и момчето от Йоркшир отвърна с тих заплашителен тон:

— Ще си платят.

В шест часа Холис се върна в магазина за барабани, за да пази Гейбриъл. Джагър дойде след четири часа и започна да се разхожда из претъпканото помещение, да оглежда африканските статуи и да потропва с пръсти по барабаните.

— Страхотна дупка — каза. — Все едно си в Конго.

Към полунощ свободният бегач започна да се изнервя. Непрекъснато набиваше шоколад и вирваше глава, щом чуеше някакъв шум.

— Знаят ли, че ще идвам?

— Не — отвърна Холис.

— Защо не?

— Няма от какво да се страхуваш. Просто им кажи това, което каза и на мен.

— Не се страхувам. — Джагър се изпъчи и глътна шкембето си. — Просто не харесвам ирландката. А бе тая ще те убие дори ако кихнеш към нея.

Секретната брава тихо изщрака и Липата и Блажената майка влязоха в магазина. Не изглеждаха доволни да видят Джагър. Блажената майка инстинктивно мина през стаята и застана на пост пред входа на тайната квартира, където лежеше тялото на Гейбриъл, и каза сухо:

— Изглежда, имате нов приятел в Лондон, господин Уилсън. Но не помня да съм ви запознавала.

— Това е Джагър. Мая е спасила него и приятелите му, когато се е върнала в Лондон. Каза ми къде се крият. Както знаете, Гейбриъл е говорил със свободните бегачи. Помолил е да разберат какво планира Табулата.

— И точно затова онези двамата се опитаха да ни убият — намеси се Джагър. — Предполагам, че хората говорят прекалено много по мобилните си телефони или пращат клюки по интернет. Но получихме много важна информация, преди да подпалят къщата.

Блажената майка го изглежда скептично.

— Съмнявам се, че младеж като теб може да знае нещо важно.

— Табулата има публична фасада, наречена фондация „Евъргрийн“ — продължи Джагър. — Занимават се с генетични изследвания и водят чужди политици тук, в Англия, за да ги учат как да следят хората в интернет.

— Знаем всичко за Програмата за млади световни лидери — отвърна Блажената майка. — Тя върви от години.

Джагър застана между един барабан от зебра и дървена статуя на бог на дъжда.

— Приятелите ни в Берлин казват, че фондация „Евъргрийн“ изпробва бета-версия на компютърна програма сянка. Използват данни от РЧР чипове и наблюдателни камери, за да следят всички жители на града. Ако стане в Берлин, ще я въведат в цяла Германия и после и в цяла Европа.

Липата погледна Блажената майка и каза:

— Берлин е подходящо място за тях. Там в момента се намира компютърният им център.

— И ние знаем къде е компютърният център — каза Джагър. — Един свободен бегач, Тристан, открил сградата. Намира се в района, в който някога е била мъртвата зона около Берлинската стена.

— Засега това е всичко, което имаме нужда да знаем. Благодаря ти, че се отби тази вечер, Джагър. — Холис отвори вратата на магазина. — Ще се свържа с теб.

— Знаеш къде да ме намериш. — Джагър бавно тръгна да излиза. — Искам обаче да разбера още нещо. Гейбриъл добре ли е?

— Няма нужда да се тревожиш — отвърна Липата. — Има кой да го пази.

— Не се съмнявам в това. Имайте предвид обаче, че свободните бегачи още говорят за него. Накара ни да почувстваме, че още има искрица надежда.

Джагър излезе и тримата останаха сами. Блажената майка изсумтя:

— Може да каже на приятелите си за това място. Това означава, че трябва да преместим странника.

— Само това ли ще кажете? — попита Холис. — Няма ли да направим нещо?

— Какво става в Берлин не е наша грижа.

— Ако програмата сянка действа, всяко правителство на света накрая ще тръгне да я използва.

— Развитието на технологията е неизбежно — отвърна Блажената майка.

Холис се втренчи в сребърния талисман, който висеше на врата му, и леденостуден гняв промени тона му:

— Мислете каквото си искате, търчете по света с проклетите си мечове, но аз няма да оставя Табулата да спечели.

— Искам от вас подчинение, господин Уилсън. Не инициативност. Сляпо подчинение и безумна смелост.

— Затова ли ме извикахте да видя трупа на Вики? — попита Холис. — За да ме превърнете в идеалния малък войник?

Блажената майка се усмихна студено.

— Май не съм успяла.

— Искам да унищожа хората, които убиха Вики. Но правя нещата по свой собствен начин.

— Не познавате историята на Табулата и арлекините. Този конфликт продължава вече хиляди години.

— И вижте какво става. Вие, арлекините, сте толкова погълнати от миналото — от всичките си дребни традиции, — че сте изгубили войната.

Липата седна на една пейка и каза:

— Не мисля, че сме напълно сразени. Но сме в повратен момент. Време е да направим нещо.

Блажената майка се завъртя и изгледа другия арлекин. Макар че лицето и представляваше непроницаема маска, тъмнозелените й очи бяха напрегнати и съсредоточени.

— Значи сега сте на страната на господин Уилсън?

— Не съм на ничия страна, но е време да се изправим лице в лице с врага. Табулата вече не се страхува от нас, мадам. Прекалено дълго се крихме.

Блажената майка докосна ножницата си и огледа претъпканото помещение. Холис усети, че й се иска да убие някого дори само за да докаже, че е жива.

— И какво предлагате? — попита тя Холис.

— Ще отида в Берлин, ще се свържа със свободните бегачи там и ще унищожа програмата сянка.

— И ще го направите сам?

— Така изглежда.

— Ще се провалите, освен ако не ви придружи някой арлекин. За да успее планът, трябва да участвам и аз.

— А ако не желая да идвате с мен?

— Нямате избор, господин Уилсън. Казахте, че искате да сте съюзник, а не наемник. Добре. Приемам промяната в статута. Но дори и съюзникът има нужда от надзор.

Холис се замисли за няколко секунди, после кимна. Блажената майка се усмихна на Липата.

— Не мога да разбера защо господин Уилсън не иска да иде в Берлин с мен. Аз съм просто една приятна ирландка на средна възраст…

— Да, мадам. Приятна ирландка… с много остър меч.