Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Meet Me in Venice, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Силвия Ненкова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Адлър. Среща във Венеция
Английска. Първо издание
ИК „Калпазанов“, София, 2008
Редактор: Милка Рускова
Коректор: Никола Христов
ISBN: 978-954-170-253-6
История
- —Добавяне
Глава 51
За Сам сънят беше изгубена кауза — пи цяла нощ. Беше още тъмно, когато, малко след шест часа сутринта излезе от хотела и се насочи към Канале гранде. Наоколо беше пусто, само плисъкът на водата придружаваше самотните му стъпки.
Заваля. Капките бяха леденостудени и се забиваха в кожата му като иглички, студът го прониза чак до костите. Вдигна яката на якето си, дръпна ципа и продължи да върви — само той и уличните котки, чиито тънки сенки се сгушваха до фонтаните и по стъпалата на църквите в очакване на зората и подновяването на живота.
Около канала, обаче, беше малко по-оживено. Колите, разнасящи плодовете и зеленчуците, вече бързаха към пазара на „Риалто“, минаваше и боклукчийската кола, а пред нея святкаше лампата на полицейската лодка. Беше се събрала малка тълпа и зяпаше как полицаите се мъчат да извадят нещо от водата.
— Вероятно туристка — чу се гласът на англичанин. — Видял я разносвачът на риба. Азиатка. Като я гледам, трупът е прекарал известно време във водата. Сигурно се е напила и е паднала в канала. Случва се. Или пък е била бутната от приятеля си — добави със смях, който прозвуча глухо сред смълчаните сгради.
Сам се извърна, после бързо закрачи през лабиринта от малки улички. Намери отворен кафе-бар. Застана пред бара наред с облечените в костюми и палта мъже, пъхнали вестници под мишница, решили да изпият по чаша кафе и да хапнат набързо по някой кроасан преди работа. Поръча си двойно еспресо, добави много захар, изгълта го и поръча второ. Запали цигара и трепна, усетил горчивия й вкус. Пушенето беше навик, от който се беше отказал преди години и който бе възобновил съвсем наскоро. Цигарата имаше вкус на пепел, той я угаси и отпи от кафето. Поръча трето и зачака кофеинът да проясни главата му. Беше почти осем часа, преди сивата зора да пробие тъмнината над Венеция, а той да тръгне обратно към хотела.
Спря пред рецепцията и помоли да му запазят място първо в полет до Париж, а от там — до Ню Йорк. Върна се в стаята си и позвъни на Преши. Гласът й показваше, че я е изтръгнал от дълбок сън. Но когато го разпозна, в него звъннаха метални нотки.
— Не е ли малко рано за телефонно обаждане? — запита тя студено.
— Трябва да говоря с теб — каза той. — Има известно развитие.
— Но сега е едва 08:10. Как би могло да има новини?
— Рафърти, облечи се, защото идвам при теб. Пет минути.
Остави слушалката, запали цигара, направи гримаса и я изгаси. Хвърли поглед на празното шише водка, после на минибара в стаята. Не, нямаше отново да се поддаде, да тръгне в тази посока. Имаше неща, за които трябваше да се погрижи.