Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Meet Me in Venice, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Силвия Ненкова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Адлър. Среща във Венеция
Английска. Първо издание
ИК „Калпазанов“, София, 2008
Редактор: Милка Рускова
Коректор: Никола Христов
ISBN: 978-954-170-253-6
История
- —Добавяне
Глава 78
Париж
Преши бе отсъствала дълго време и Мяу беше сама и отегчена. Седеше в средата на леглото със скромно подгънати задни крака и строг израз на благородната си муцунка — като че ли замисляше нещо. След малко стана и протегна единия си шоколадов крак пред себе си, после и другия. А после тръгна да се раздвижва.
Първата й спирка беше кухнята. Подуши храната, оставена сутринта от портиера и реши, че не е гладна. Скочи на плота и се разходи по цялата му дължина като кръстосваше изискано крака. Запита се дали да обърне внимание на фурната, но накрая реши, че е най-добре да го посвети на кутията за яйца, франзелата и сиренето, оставени от портиера за завръщането на Преши.
Мяу намери кутията за интересна. Започна да я души и да я бута с краче и тя скоро се отвори. Намери шест яйца, които много приличаха на топки, с които може да си играе. Тя подаде глава над ръба на плота, побутна с крак и загледа с възхищение как едната от тях се разбива на пода. Загледа с любопитство малката жълта локвичка долу, после се върна за следващото яйце. Изтича до кутията още четири пъти и накрая шестте яйца се бяха разбили на пода.
С вдигната опашка — опашките на сиамките винаги сочат нагоре — тя се прокрадна в трапезарията, малко уморена след цялото това развлечение. Изкуши я голямата антична купа в средата. Беше точния размер, който щеше да й позволи да се сгуши в нея. Постави колебливо едната си лапичка до ръба, после се приготви да скочи. Купата се наклони, поддаде под тежестта й и се разби на хиляди късчета на пода. Мяу вдигна изненадано поглед, после запристъпва внимателно сред стъклата, скочи отново и отиде да види дали не става нещо интересно във всекидневната.
Седна на перваза на прозореца, загледа уличното движение и хората. Отегчена, задращи колебливо по стъклото, затърси път за бягство. Невъзможно.
Изпълнена с внезапна енергия, завъртя се и зае позиция на четири крака, подобна на тази, която заемат бегачите на стартовата линия. После се спусна през стаята, забяга диагонално по диваните, по гърбовете на столовете, върна се в спалнята, прелетя над леглото в един-единствен огромен скок, завъртя се, тупна върху него и нави завивките на огромен куп, хвърли се отново — над леглото, над дивана, затича по рафтовете и разпиля снимките.
Седна на един от рафтовете със събрани лапички — грациозна и невинна, много доволна от себе си. Облегна главичката си на фалшивата статуетка на средновековния китайски воин и потри ухо в нея. Облегна се по-тежко. Воинът се залюля за миг и се прекатури. Увисна над ръба. После се плъзна бавно напред.
Проявила интерес, Мяу също се наведе напред, а воинът се плъзна още няколко милиметра напред. И после падна. Тя отиде до ръба на рафта и погледна надолу. Беше се разбил на стотици малки парченца. Странно, но също като яйцата, които от топки се превърнаха в жълти локвички, воинът никак не приличаше на себе си.
Отново завладяна от скуката, тя се върна на перваза на прозореца, настани се на любимата си възглавничка и се сви на топка, за да дочака завръщането на Преши у дома.