Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Meet Me in Venice, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Силвия Ненкова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Адлър. Среща във Венеция
Английска. Първо издание
ИК „Калпазанов“, София, 2008
Редактор: Милка Рускова
Коректор: Никола Христов
ISBN: 978-954-170-253-6
История
- —Добавяне
Глава 76
Още с влизането на Сам, по лицето му Преши позна, че нещо се е случило. Гледаше го с тревога как съблича якето си и го хвърля върху стола. Извади листа хартия от джоба си и я погледна.
— Оставено е за мен — каза тихо. — Но мисля, че ти дължа някакво обяснение.
Тя взе писмото като продължаваше да се взира в лицето му, което изразяваше тревога. Сякаш целият живот се беше отцедил от него и тя изведнъж разбра.
— От Лейлани е, нали? — запита.
Той кимна.
— Оставила го е в джоба на якето ми, мислела е, че ще го намеря веднага. Беше смачкано на топка и полицията го е пропуснала. — Отиде до камината и хвърли още едно дърво. — Моля те, прочети го — каза.
Преши отиде до прозореца и започна да чете. Като свърши, дълго остана права и мълчалива.
— Но защо? Защо? — запита ожесточено накрая. — Имала е всичко, за което да живее.
Сам се хвърли на един от столовете.
— Маниакалнодепресивното разстройство е сериозно заболяване. Лейлани твърдеше, че взема лекарствата си, но… — Сви рамене. — Изглежда, ме е лъгала.
Преши отиде до него и коленичи в краката му, погледна го тревожно.
— Но вече имаш отговор. Полицията няма да задава повече въпроси, щом прочете писмото.
— Но никога няма да го прочетат.
— Какво искаш да кажеш? Разбира се, че ще им го покажеш.
— Не! — Отговорът му беше почти вик. — Никой няма да прочете последните думи на Лейлани. Те са били предназначени само за мен.
Тя нежно подпря глава на коленете му.
— Този е единственият начин да се измъкнеш, Сам — каза тихо. — Трябва да го направиш.
Той се изправи с мъка и закрачи из стаята.
— Не изложих пред ченгетата болестта и уязвимостта на Лейлани преди, няма да го направя и сега.
— Но трябва — заяви твърдоглаво тя. — Сериозно е, Сам. Видя колко е сериозно днес следобед, когато те разпитваха. Ако не им покажеш писмото, ще те арестуват за убийство. А не това е искала Лейлани. Знаеш го.
Погледите им се срещнаха и се гледаха дълго, после той въздъхна. Тя отиде в кухнята, напълни две чаши калифорнийско червено вино и се върна при него.
— Ще вдигнем тост — каза, когато той пое чашата от ръката й.
Той знаеше какво ще каже тя и го каза вместо нея.
— За моята обичана съпруга Лейлани. Едно изящно присъствие в моя живот.
Вдигнаха чаши и отпиха.