Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Meet Me in Venice, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Силвия Ненкова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Адлър. Среща във Венеция
Английска. Първо издание
ИК „Калпазанов“, София, 2008
Редактор: Милка Рускова
Коректор: Никола Христов
ISBN: 978-954-170-253-6
История
- —Добавяне
Глава 53
Свали очилата си и разтри уморено очи.
— Ще трябва да се обърнеш към полицията — каза той. — Кажи им, че си имала среща с братовчедка си тук и предполагаш, че са намерили нейния труп. — Погледът му срещна нейния. — Ще искат да я идентифицираш.
Преши ахна, ужасена.
— Но аз никога не съм я виждала. Не мога да я идентифицирам, дори не знам как изглежда.
— Паспортът й ще е на бюрото или в стаята й.
Преши, с трепереща ръка, напълни чашата си с минерална вода от полупразната бутилка. А тя беше топла и безвкусна, накара я да сбърчи отвратено нос.
— Аутопсията ще бъде извършена веднага, разбира се — каза Сам. — За да се установи причината за смъртта. След това тялото ще бъде освободено. И ти ще можеш да го вземеш — добави.
Преши хвана главата си в длани. Щеше да й се наложи да идентифицира трупа и да се погрижи за всичко останало, включително да изпрати тялото на Лили у дома, където да бъде погребано. Искаше да дойде краят на този кошмар. Но моментът за това не беше настъпил. Сам погледна часовника си.
— По-добре се приготви и да тръгваме — настоя той. — Да свършим с това.
Преши се стегна, облече красивото бяло палто на Валентино и обви синия шал около врата си. Лили беше нейна братовчедка. И беше неин дълг да се погрижи за нещата, защото дядо Хенеси би го очаквал от нея.
— Всичко ще бъде наред — обеща Сам.
Тя му хвърли бърз поглед.
— Ще дойдеш с мен, нали? — попита тя, внезапно разтревожена.
— Не мога — отговори тихо той.
Тя го гледаше втренчено, изумена. Той беше замесен във всичко това… Не можеше просто така да се измъкне и да я остави тя да събира парчетата на мозайката на ужаса.
— Виждаш човек, който е преживял всичко това и преди — каза Сам. — Не мога да го понеса отново. Трябва да ме разбереш — сега, когато знаеш всичко за мен. Тази вечер ще летя обратно за Ню Йорк. Съжалявам, Рафърти, но ще трябва да се справиш сама.
Стояха, мълчаливи, и дълго се гледаха. След това той поклати глава и излезе от стаята. Преши с тъга си помисли, че вероятно е излязъл и от живота й. Завинаги.