Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Meet Me in Venice, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Силвия Ненкова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Адлър. Среща във Венеция
Английска. Първо издание
ИК „Калпазанов“, София, 2008
Редактор: Милка Рускова
Коректор: Никола Христов
ISBN: 978-954-170-253-6
История
- —Добавяне
Глава 50
Като се върнаха в хотела, Сам и Преши се качиха в стаята й да проверят телефонните съобщения. Червената светлина на телефонния секретар не мигаше. Преши се обади в стаята на Лили. Нямаше отговор. Тя седна на ръба на леглото и погледна Сам.
— Какво ще правим сега? — запита, разтревожена.
Той уморено вдигна ръце нагоре.
— Предлагам да поспим малко и да проверим съобщенията отново утре сутринта.
Пожелаха си лека нощ, но Преши далеч не можеше да заспи. Обади се на Дария в Бостън и й разказа всичко с пълни подробности. Разбира се, Дария се обезпокои толкова, колкото и Силви, особено след като беше осведомена за евентуалното повторно появяване на Бенет.
— Преш, защо изобщо отиде във Венеция? — запита тя. — Този проблем е на Лили Сонг, не твой. Струва ми се опасно. Особено онази част, в която се набърква и Бенет. За теб всичко това е приключило.
— Но аз съм единствената, която може да й помогне. Тя наистина няма никого другиго — възрази Преши. — Пък и трябва да узная какво има да ми каже. Освен това, не съм сама. Моят нов приятел е с мен. Казва се Сам Найт. Може и да си чувала за него — добави и в гласа й се усети весела нотка.
— Какво? Ти си със Сам Найт? Исусе, Преш, как се запозна с него?
— Няма да повярваш. Нещо като повторение на епизода „запознанство с мъж“. Срещнах го в събота вечер в „Ла Купол“, по време на снежната буря.
— Сам Найт?
— Да. Какво толкова? Той не можеше да излети от Париж, летището беше затворено… Защо? Какво чудно има в това?
Въздишката на Дария отекна зловещо дълбоко в ухото.
— Трябва да ти се признае способността да подбираш неподходящи мъже — отрони тя. — Със сигурност го можеш.
— За бога, какво ти става?
— Искаш да кажеш, че не си чула историята?
— Каква история, по дяволите?!
— Не мисля, че ще ти хареса — каза Дария, — но мисля, че трябва да знаеш. Преди около три години съпругата на Сам Найт изчезна.
— Изчезна?! — Сърцето на Преши буквално подскочи. — Какво искаш да кажеш с това?!
— Ето я и историята. Сам казал на полицията, че за последен път е видял съпругата си в тяхната къща на плажа. Бил излязъл на риболов. Имал малка лодка и казал, че често лови риба през нощта. Тя не обичала морето и никога не отивала с него. Казал на полицията, че я оставил сама в къщата с кучето, немска овчарка, на име Кон, за компания. Виждаш ли, помня дори името на кучето, защото историята беше главна новина в медиите седмици наред…
Преши стисна по-силно слушалката.
— И какво се е случило с нея?
— Нямало следи от насилие, нищо не липсвало. Кучето, което по думите на Сам й било предано, било все още в къщата. Леглото било оправено, телевизорът работел. Тя просто била изчезнала. Точно както в романите. Детективите претърсили цялата къща за доказателства от какъвто и да било род, но нищо не открили. И до ден-днешен Лейлани Найт не е открита.
Мисля, че Сам все още е човек, от когото полицията се интересува, а това са негови думи — заместител на „заподозрян“. Но да, подозират, че я е убил. Всички. Защото съпругата така и не е намерена.
— Не вярвам — каза Преши, трепереща. — Разбира се, че не е извършил убийство. — Но пък, от друга страна, като се замислеше, защо ли Сам беше толкова потаен по отношение на миналото си? — Може би е избягала с друг мъж. — Не искаше да повярва, че той има нещо общо с изчезването на съпругата си.
— Сериозно ли мислиш, че нямаше да я намерят досега, ако беше избягала с някого другиго? Минали са три години, Преш. Ще ти кажа и нещо друго. Сам Найт не е написал нито дума оттогава.
Сега вече Преши стискаше слушалката на телефона в смъртоносна хватка. Знаеше, че историята е вярна. Ето защо Сам говореше за Лейлани с такава неохота… Защото е възможно той да я е убил. Сълзите я задавяха, тя прошепна тихо и уморено:
— Някога животът беше толкова прост, Дария. А сега съм тук със Сам и търся Лили. И се питам защо той дойде с мен. Мислиш ли, че е възможно да знае нещо за нея? За Бенет? Не знам какво да мисля, не знам какво да правя…
— Бъди безкрайно внимателна — предупреди я Дария. — И хвани следващия полет за дома. Сама. Моля те, Преши, изчезни от там и то без Сам Найт.
Преши обеща да обмисли нещата и се сбогува с нея. Изгаси лампата, легна и, вцепенена от ужас, втренчи поглед в мрака. Пред нея изплува слабото лице на Сам, кафявите очи зад стъклата на очилата, строгият му профил докато шофираше по магистралата в дългата и черна нощ. Замисли се за случайността, накарала го да седне до нея в „Ла Купол“, макар заведението да беше почти празно. Точно както беше направил и Бенет. И как бързо беше решил да тръгне с нея за Венеция. Сега тя се питаше защо. Имаше ли нещо, което Сам знае, а тя — не. Възможно ли беше да е замесен в историята на Лили? Както и в изчезването на съпругата си?
„О, мили боже!“ Беше във Венеция с мъж, заподозрян в убийство. И търсеше друг мъж, който може би също беше замесен в убийство. Какво беше направила?