Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Meet Me in Venice, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Силвия Ненкова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 16гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Адлър. Среща във Венеция
Английска. Първо издание
ИК „Калпазанов“, София, 2008
Редактор: Милка Рускова
Коректор: Никола Христов
ISBN: 978-954-170-253-6
История
- —Добавяне
Глава 42
Мяу се протегна и се прозина високо във внезапно настъпилата пълна тишина. Преши се изправи и взе ръжена, за да разбута огъня. Стоеше с гръб към Сам, втренчила поглед в пламъците.
— Всичко това е може би повече, отколкото е редно да знаеш.
— Много смело от твоя страна да споделиш това с мен. Не се налагаше.
— Това е самата истина. Бях захвърлена пред олтара от мъж, за когото вярвах, че ме обича. Но той изчезна безследно. Леля Гризелда се опита да го открие, детективите обаче казаха, че вероятно е използвал фалшиво име. Живееше в Шанхай или поне така ми каза.
— И работеше там?
— Твърдеше, че има фирма за износ, „Джеймс Експорт Къмпани“, но се оказа, че такава няма. Каза ни, че произвежда части за мебели за завод в Северна Каролина.
— Познавам хора от този бизнес. Искаш ли да го проверя?
Преши сви рамене.
— Вече не давам и пукната пара. Сега ме интересува единствено Лили. Истинската загадка е в това, че никога досега не съм говорила с нея. Не знам дори откъде знае името на Бенет.
— Той вероятно има няколко имена. С мъже от този тип обикновено е така.
— Какви мъже?
— Измамници, престъпници — сви рамене Сам. — Наистина ли мислиш, че според Лили същият този Бенет иска да я убие?
Преши поклати глава, смръщила вежди.
— О, не, не е възможно да е той. Бенет беше нежен човек, неспособен на насилие.
— А знаеш ли какво толкова ценно има тя, та някой да иска да я убие?
Преши поклати глава. Нямаше ни най-малка представа. Отпусна се на стола и отпи голяма глътка от кафето си, замисли се. Всичко това звучеше като лудост, но нямаше съмнение, че Лили е завладяна от ужас. А ако Бенет беше замесен, тя трябваше да знае дали наистина е така.
— Лили е в беда — каза тя на Сам. — Тя е моя братовчедка и има нужда от помощта ми. Ще отида във Венеция да се срещна с нея.
— И как мислиш да стигнеш дотам? Нима забрави, че летището е затворено?
— С колата.
— С онази малка кола? В това време?
Тя го погледна предизвикателно.
— Аз съм добър шофьор, ще стигна до Монте Карло, ще се отбия при леля Гризелда. От там ще взема полет до Ница.
— Аз не бих изминал целия този път в твоят автомобил „Смарт“ — каза хладно той. — Ще трябва да вземем кола под наем.
Преши го изгледа.
— Искаш да кажеш, че ще дойдеш с мен? Защо би го направил?
— Хей, и без това не мога да хвана полет до дома, тогава защо да не отида до Венеция? Там поне ще имам по-добра хотелска стая. — Усмихна й се обезоръжаващо. — Освен това, не мога да ти позволя да отидеш сама, не и след такава интригуваща история като тази на Лили. И така… Венеция, дръж се и ни чакай!