Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (40) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

21,00 ч.
Сексът на римляните

Върнали сме се на улицата. Вече е тъмно. Свиренето на лирите и дайретата е останало зад гърба ни. От domus-а до нас долитат само песните и смеховете на господаря и неговите гости, вече пияни. Това са все по-слаби и отдалечени гласове и звуци. Пред къщата още чакат двете носилки. Робите са седнали на тротоара и си бъбрят. Знаем, че след малко ще срещнем други превозни средства, много по-шумни — това са тези, които ще доставят поръчките и които вече са се строили вън от града. Каруци, натоварени с амфори, храни, дърва, животни, керемиди, греди, тухли, платове, чинии и тенджери за продан… Всичко, което е необходимо, за да се поддържа животът в Рим. Сякаш градът всяка нощ се „зарежда с бензин“.

По улиците срещаме и хора, които отиват да играят комар, да се срещнат със своята любима, да се завърнат вкъщи, без да бъдат нападнати. Или да си потърсят секс… Къде? В публичните домове, бордеите. Или в специални градски зони. Там ви се струва, че минавате по улиците на проститутките в Бомбай в Индия със серията от врати и момичетата, които ви се усмихват и ви канят и от прозорците. Другаде положението е „по-улично“. Пред арките на Circus Maximus (Големия цирк) например продават услугите си сирийки, точно както правят днес по улиците на покрайнините момичетата от славянски произход или нигерийките. Робини на секса — нищо не се е променило. Бордеите пък се разпознават по лампите, запалени отвън. Нищо специално, чифт лампи. Те са като фар, привличащ нощните пеперуди.

Като се съобразим с броя и голямата активност на тези публични домове, можем да кажем, че римляните са успели да превърнат секса в истински fast food. Друга модерна черта…

Когато се приближаваме, забелязваме трима мъже, които разговарят. Все едно, че виждаме вечер входа на наш бар с няколко клиенти. Бъбрят с жена с много странен цвят на косите — на светлината на лампата изглеждат сини. И е така. Тя със сигурност е проститутка, косите с този цвят (и боядисаните в оранжево) са отличителен знак. Друг отличителен знак е облеклото — докато богатите носят повече дрехи, проститутките са облечени „леко“, за да улеснят бързия секс.

Минаваме дискретно. Жената стои права пред вратата на бордея. Той е съвсем обикновен, дръпнатата завеса на входа ни позволява да хвърлим поглед във вътрешността. Виждаме тесен коридор, осветен от други лампи, окачени на тавана. Покрай стените му има няколко стаи, затворени с пердета. Това трябва да са „спалните“, където се консумира сексът срещу заплащане. Знаем го, защото в Помпей има един много известен публичен дом. Отваря се завеса и отвътре излиза мъж, който си оправя колана на туниката. Почти веднага се появява жена, която обляга ръка на стената. Тя е гола. Косата й е събрана в кок, чертите й са средиземноморски. Днес бихме помислили, че е от Турция или от Близкия изток. Има пищна фигура с широки бедра, изпъкнал корем и малък бюст.

Тези черти ни разкриват естетическия вкус на римляните. Днешните манекенки, разбира се, биха ги впечатлили с височината си, с тялото и перфектните си лица, без нито един белег или синина (и с всичките зъби). Но римляните биха ги преценили като прекалено слаби и непривлекателни от гледна точка на секса в сравнение с някоя пищна жена.

Еталонът за красота на идеалната жена за секс или за създаване на семейство през цялата античност включва „закръгленостите“, точно тези, които съвременната жена иска да намали или премахне, но които в продължение на векове и хилядолетия са били за мъжа гаранция за плодовитост, способност за забременяване, за кърмене и т.н. И затова са ги привличали. Достатъчно е да видим картините на голи жени от миналото, за да си дадем сметка, че този „цветущ“ модел е достигнал до зората на съвременната епоха. Ако обърнем внимание на еталоните за красота в много страни от Третия свят или от другия бряг на Средиземно море, ще разберем, че традицията е още жива. Охолството е направило сякаш „безполезна“ закръглеността на жените. Но в мислите на много мъже на несъзнателно ниво е останал „римският“ еталон за красота.

Жената изчезва зад един ъгъл, за да се измие набързо. Един от тримата мъже понечва да влезе. Негов ред е. Но тази със сините коси го спира и подава ръка с обърната длан нагоре, за да иска заплащане. Думите, които чуваме, ни поразяват. Тя изброява имена и цени. Имената са на момичетата (Атика, Анедия, Миртале…). Миртале, жената, която видяхме, продължава тя, е истинска специалистка по fellatio… Цените се въртят около два аса, колкото чаша лошо вино… Но за Миртале се иска повече: четири аса. Мъжът се усмихва, плаща, после си сваля шапката и влиза в стаичката. Малко след това идва Миртале, оправя си косата, като отново прави кокчето, отчасти развалено от предишния клиент. Жената хвърля поглед на двамата мъже на изхода, следващи клиенти, после изчезва в стаичката и дръпва пердето. Ясно е, че това е бордей от най-долно качество за хора от нисшите класи.

Публичните домове са само един от аспектите на секса по римско време. И дори не са новост — съществували са във всички епохи.

Това, което е наистина различно при нас и през други исторически периоди, е начинът на правене на секс. Например защо в този момент в един domus зад гърба ни мъж се люби с жена, докато съпругата му в съседната стая, въпреки че знае това, не казва нищо? Защо в онзи другия domus в дъното на улицата мъж е отказал с възмущение да прави орален секс със съпругата си, въпреки че се обичат?

Какви са правилата на секса за римляните? Кои са техните табута? Това е тема, по която съществуват много клишета. Нещата, както ще видите, са много по-различни, отколкото обикновено се мисли.

Като начало трябва да се каже, че римляните изобщо не са извратени, покварени и неморални, както понякога се смята. Те дори биха преценили нашата сексуалност като изключително сложна и натоварена с множество мисловни надстройки и роли, с прекалено много правила относно това, какво може да прави мъжът и какво жената, каква трябва да е сексуалността на младежа, какво е непристойно и какво не е, какво трябва да е поведението на хетеросексуалния и какво на хомосексуалния.

Римляните биха ни казали, че макар и да мислим, че имаме свободно сексуално поведение, в действителност главата ни е пълна със „забранителни табели“.

Да започнем от най-важното, от истинската същност на сексуалността в Римската империя.

За жителите на Вечния град сексът (във всяка форма) е дар от боговете, в частност от Венера. Следователно редно е да му се наслаждават и е важно да го правят — той е едно от удоволствията в живота. И не само това — те са убедени, че само ако и двамата партньори правят хубав секс, се раждат здрави деца.

От тази гледна точка е ясно, че сексът изобщо не е „грях“, нито е нещо извратено. Щом е благословен от Венера, защо да критикуват или обвиняват този, който го прави?

Но внимание — не става дума за напълно свободен секс. И за римляните има правила. То е като при виното. Виното също е дар от боговете, не е грях да го пиеш, но има социални норми, които показват как да го пиеш и в какво количество. Иначе е забранено. Със секса положението е същото. Съществуват правила. Само че са различни от нашите и затова поведението им в леглото ни се струва така порочно.

Но да се помъчим да забравим за миг нашите порядки и да се впишем в техния свят. Нормите им може да не ни харесват, но имат много проста логика.

Първо правило. Свободният римлянин (в смисъла на класическото civis Romanus^[1]) трябва винаги да е „господар“ в леглото. Може да прави секс с партньор от всякакъв тип (мъж или жена) само ако са социално „по-нисши“: жена, робиня, млад роб.

Второто правило е свързано с оралния секс. Римлянинът трябва „да се наслаждава“, а не „да доставя наслада“… Гражданите на Рим са обсебени от устата. За тях тя е нещо благородно, нещо свято. Тя е социален инструмент, защото с нея се говори, призовава, разменят се сведения и т.н., следователно трябва да бъде чиста и неопетнена. Тя е политически инструмент в сената. Както забелязва Джон Кларк, изследовател на римската сексуалност, да обвиниш сенатор, че е правил орален секс, е все едно да го обвиниш, че е извършил предателство, че е „измърсил“ устата, която има толкова важна роля в служенето на колектива.

Следователно при оралния секс активният партньор е презрян за разлика от пасивния. Любопитно е да се отбележи, че при римляните с техния манталитет скандалът Клинтън-Люински нямаше да вдигне шум. Първо, защото двамата са приели дар от Венера, второ, защото човек с власт е имал връзка със свой подчинен, при това жена, нещо, позволено от социалните правила. Освен това общественото мнение щеше да се настрои не срещу Бил Клинтън, а срещу Моника Люински заради нейната „активна“ роля…

Ако искаме да бъдем точни, в областта на оралния секс за римляните съществуват три неща, които не трябва да се случват: мъж римски гражданин да прави орален секс на друг мъж (fellatio), да бъде насилен да го прави и да прави орален секс на жена (cunnilingus). В този смисъл е известна нападката на Марциал, който в презрението си към Корацин го обвинява именно че е правил орален секс с жени… Ясно е, че да обявиш, че римлянин е fellator, е голяма обида. То и днес е така, но не чак в такава степен.

Как се е гледало на груповия секс? С недобро око, защото при него съществува риск да се пренебрегнат изброените по-горе правила и забрани.

Естествено, всичко казано дотук е „теория“, която не е следвана буквално. В интимна обстановка римляните правят това, което искат, и мнозина нарушават табутата и правилата. Но никой не допуска да прави публично подобни неща, защото се смятат за неприлични, ако не и за скандални.

Защо?

Идват ни наум много обяснения — тези толкова точни правила са полезни за римското общество, защото оправдават сексуалната експлоатация на мъжете и жените с по-нисък ранг, държат под контрол жените от висшата класа, при случай поразяват политическите противници… В действителност, както разкриват някои историци, и днес още правителства, религии и морал забраняват някои сексуални практики, като предбрачния секс, прелюбодеянието, хомосексуалните връзки. В зависимост от обществата и местата се върви от отлъчване до затвор, до смъртно наказание. Това е форма на контрол на общността, много разпространена в пространството и времето.

Но може би обяснението е друго. Тези правила всъщност служат, за да утвърждават властта на римския елит. Помислете върху това — защо се смята за прелюбодеяние да се прави секс с някой от твоя ранг, но не и с някой с по-ниско социално положение, като роб, бивш роб и т.н.? Причината е икономическа — раждането на дете при прелюбодеяние с човек от същия ранг може да заплаши правото на наследство на законните деца…

Освен това да се прави секс с роб, макар и да се нарушават правилата и законите, ви предпазва от обвиненията, защото думата на един роб не означава нищо. Всички тези правила следователно са валидни предимно за класата на патрициите и богатите. А останалите жители на Рим? За почти всички хора, които срещнахме по улиците, тези забрани не важат. За тях сексът няма толкова ограничения и си остава прекрасен дар от Венера (и Приап), който следва да бъде изживян с веселие. Трябва да помним все пак, че голяма част от населението не избира секса, а го понася: това са робите, били те мъже или жени. За римския манталитет всеки роб и всеки бивш роб, който се среща на улицата, е понесъл или понася все още „вниманието“ на господаря. Никой не се скандализира от това — то е нещо нормално. Робите са потенциални „сексуални“ играчки, всичко зависи от решението на техния dominus. Или тяхната domina…

Камасутра на римляните

От намерените от археолозите графити по време на разкопките, от текстовете на античните автори и от надгробните камъни са изплували много детайли за сексуалния живот в епохата на римляните. Например как се казва „правя секс“ в Рим на Траян? Fotuere. Това е термин, останал почти непроменен през вековете и използван и сега не само в италианския, но и във френския, и винаги с негативен смисъл.

Прави впечатление, че мъжкият полов орган, наричан с много имена и синоними (mentula, virga, hasta, penis; докато под cunnus се разбира женският орган), бива определян и като fascinum — амулет против уроки; причината е, че тази дума произлиза от fas, „благосклонност“, тъй като пенисът е носител на плодовитост и следователно и на просперитет. Именно затова е в състояние да прогони несгодите и злите духове. Ето защо има толкова много наоколо, изрисувани или изваяни по улиците, в магазините и в домовете на Римската империя.

Но това, което предизвиква любопитство и разпалва въображението, са преди всичко рисунките. Още в началото на разкопките в Помпей са се появили малки карета с еротични сцени, изрисувани върху стените. Много от тях са били съзнателно разрушени при намирането, тъй като не са се вписвали в морала на епохата, други са били отрязани и заточени в прочутия „таен кабинет“ или „кабинет на безсрамието“, чиято колекция в голямата си част днес може да се види в Националния археологически музей на Неапол. Противно на разпространеното мнение не става въпрос за бордеи, а за обикновени къщи — картините с еротични сцени били част от художествените колекции, типични за дома на заможните хора, нещо изискано и благородно. Все едно, ако днес някой реши да сложи в хола си класическа статуя на голо тяло. Овидий споменава за тези картини, присъстващи в къщите на богатите. Светоний твърди, че Тиберий имал много в спалните си. Необикновена находка в този смисъл е намерена в Рим през 1879 г. по време на разкопките в градините на Фарнезина. На бял свят излезли останките на вила, погребана от наносите на Тибър, които запазили фреските. Появили се само четири стаи и два коридора, но се решило, че това са останки от вилата на известна двойка — Юлия, дъщерята на Август, и нейния съпруг, прочутия Агрипа. В карето на една от фреските се вижда гол мъж, който се стреми да убеди жена да му се отдаде. Жената е видимо разколебана, седнала е на края на леглото и е още облечена. Дори главата й е забулена. В следващото каре положението е обратното — полуголата жена е обзета от еротичен порив и прегръща мъжа, който изглежда изненадан. На фреските се забелязват и роби, може би тези, които се грижат за стаята — те присъстват и на най-интимните моменти…

Смайващо е, че тези сексуални сцени могат да бъдат гледани и от малките деца, и от момиченцата. Но това не е смятано за порнография. Римляните говорят открито за секс в ежедневието (почитат дори божества на секса като Венера и Приап) и го възпроизвеждат не само върху стените на къщите, но и върху лампите и луксозната керамика, предназначена за гостите. В този случай, както казахме, целта не е да се покаже нещо греховно, а да се създаде представа за лукс, култура и богатство, каквито присъстват в дома.

Често картините имат и друго предназначение — преувеличени сцени на групов секс могат да развеселяват гледащите ги и да предпазват дадено място от уроки… По подобен начин изображенията на Приап с прекалено голям фалос символизират богатство и изобилие.

Тези картини заедно със статуите и украсата върху лампите са истинска камасутра на римската епоха. Като хвърлим поглед на витрините на музеите или на фреските в много спални, атриуми и коридори на Помпей и Херкулан, включително и прочутите терми, можем да добием представа за сексуалните пози от онова време.

Ето mulier equitans, жената, която язди. Или жена, опряна на ръце и крака върху леглото за сношение откъм гърба — римляните я наричали „лъвица“ заради заеманата поза. Следва класическата поза на „мисионера“.

Върху лампите и на картините не липсват сцени с орален секс за мъжа (fellatio), за жената (cunnilingus) или и за двамата в поза „69“.

Правят впечатление сцени на секс между две жени в мисионерска поза — едната си е сложила колан с изкуствен фалос. По този повод Сенека разказва за мъж, който заварил жена си в леглото с друга жена и убил и двете, като проверил първо дали става въпрос за истински или „изкуствен“ мъж. Изглежда, че му се разминало с малко — било истинско престъпление на честта. И Марциал говори за жени с мъжки роли, изплашен преди всичко от идеята за женската независимост.

Очевидно не липсват групови сцени — в някои случаи имаме двама мъже и една жена, в други двама мъже и две жени, истински кълбета или „влакчета“… Ясно е, че изобразените в тези сцени не спазват сексуалните табута на римляните аристократи. В този смисъл онзи, когото бихме могли да определим като „мъжа в средата“, наричан обикновено и с подигравка cinaedus — развратник, изглежда, че привлича жените.

Не липсват и духовити сцени — жена прави секс в стил equitans, като язди мъжа с тежести от палестра, или амурче, което побутва мъж, за да му помогне да вдигне жена по време на някакво по-акробатично сношение…

Бисексуални и гейове

А хомосексуалните? Да си гей, не е проблем за римляните. Интересно е да се отбележи, че в Рим няма дори специални думи, отговарящи на нашите „гей“ или „лесбийка“, което говори за липсата на предразсъдъци в това отношение.

Днес ние делим мъжете и жените на хетеросексуални, хомосексуални и бисексуални. В римското общество не е така. Прието е римски гражданин, ако иска, да намира красота и удоволствие както в тялото на мъжа, така и в това на жената.

Но при едно съществено условие. Ако ляга с друг мъж, да бъде „активната“ страна, а не „пасивната“… Освен това обектът на неговото желание (защото може би точно така трябва да го определим) трябва да е с по-нисък ранг. Такива са правилата за мъжката хомосексуалност.

Така никой няма да се скандализира, когато дори император като Адриан се представя на публични места със своя любим, прочутия Антиной. Стигнал дори дотам да го обожестви, когато се удавил в Нил.

Римският манталитет обаче не приема свободен мъж да избере пасивната роля в сексуалната връзка. Това се смята за позорно.

Римските мъже, на които им харесвала тази роля, били наричани с пренебрежение cinaedus или pathicus — развратници. Те дори имали различен статус по закон, като проститутките, гладиаторите и актьорите, тоест не можели да гласуват и не можели да представят сами себе си на процесите.

Римската хомосексуалност има и друга смущаваща черта — правенето на секс с млади момчета. За нас това е чиста педофилия. За римляните — не. Единствените правила, които трябвало да се спазват, е да има разлика (обичайната) в социалното положение, да не се изпълнява „пасивна“ роля и естествено, да има разлика във възрастта.

Но откъде идва този обичай? Между II и I век пр.Хр., когато Рим в експанзията си достига гръко-ориенталския свят, се разпространяват и гръцките нрави — от храната до медицината, от философията до изкуството. И до секса… От този момент нататък по примера на гръцкия свят за богатите мъже станало почти мода да имат вкъщи младеж или хубава девойка, за да правят секс с тях. Всичко това в същия domus, в който живеела съпругата. В Рим на Траян нещата не са се променили. Това е шокиращо за нас, но трябва да напомним, че за римлянина сексът често е онова, което се случва между двама души от различен ранг или между господаря и негов сексуален предмет (роб или робиня)…

Оттогава се зародил обичаят на богатите римляни да купуват роби, които при нужда могат да използват за собствено сексуално удоволствие. За разлика от робините не съществували роби мъже, купувани специално с цел да бъдат „играчки“ за секс. Но според някои учени главната роля на роб мъж с хубава външност между 12 и 18 години е почти изключително тази — да задоволява сексуално господаря си. Или господарката си… Да, защото и за богатите и независими жени от висшата класа важи същото. Това обяснява защо към робите и бившите роби винаги са се отнасяли с презрение — предполага се, че господарите им са злоупотребявали с тях.

Тук може да се зададе въпрос: след като съществуват жени проститутки, съществуват ли и такива мъже в античен Рим? Отговорът е „да“. Учудващо е да се открие, че те дори плащат данъци върху печалбата си и че имат свои празници, също като жените. Главната разлика е, че ако проститутките са предимно робини на всякаква възраст и се предлагат на изключително ниски цени, мъжете, обратно, са главно млади и искат много пари. Можем да ги определим като истински жигола, обслужващи висшата класа, и то повече мъжете, отколкото жените. Мнозина от тях забогатели изключително много от тази дейност.

Понякога преплитанията на човешките и сексуалните отношения стават по-сложни. В Остия са намерени няколко гроба, чиито плочи според учения Джон Кларк биха ни накарали да мислим за истински „любовни триъгълници“. На една текстът казва: „Луций Атилий Артемат и Клавдия Апфия посвещават този саркофаг (или гроб) на Тит Флавий Трофимат, така че и тримата да почиват заедно“. В друг случай мъж на име Алий е погребал Алия Потестас, робиня, която делял с друг мъж. При нейната смърт, казва надгробната плоча, двамата мъже вече не се разбирали. Днес никой не би написал тези неща на собствения си гроб, като по този начин направи публично достояние връзка, осъждана от моралните норми и религията.

Жената от огледалото

Като завършек на това наше пътуване в римската сексуалност трябва да се каже, че както видяхме, става въпрос за свят, много по-различен от нашия, свят, в който единственият облагодетелстван е римският гражданин от мъжки пол. Все пак римлянката (преди всичко ако е богата) благодарение на постигнатата еманципация успява да си извоюва собствена роля и да получи удовлетворение. Това, като се има предвид епохата и всичко, което се случва в другите култури, цивилизации и етноси, не е малко. Ще трябва да изминат почти двайсет века, преди да се стигне до положение, подобно на съществувалото в Древен Рим.

Именно тази атмосфера се появява сега пред очите ни. Сцената е пропита от поезия и любов. Жената е в своя разцвет, много красива, излегнала се е на легло, изискано украсено с мек копринен чаршаф. Нейният мъж — с много хубава външност, с къдрави коси — е легнал зад нея. Двамата са свързани в страстна прегръдка. Гледат се в очите. Тя е обърнала глава към него, прегръща го и го гали нежно с ръка. Нямат дрехи, единственото нещо, което тя има върху себе си, е… златото.

Носи гривни на глезените си, над китката и над лакътя. Красив гердан със скъпоценни камъни и капки злато обикаля шията и минава върху раменете й. Но най-необикновеното е прекрасната верига от злато с големи брънки, която слиза от раменете й, покрива зърната на гърдите й и се кръстосва върху пъпа й, като продължава после върху гърба, както едно време изглеждаха патрондашите, които се носеха през врата. Цялото това злато ни дава да разберем, че сме в domus на богата жена. До леглото има мангал, където гори смола, чийто аромат изпълва цялата стая. Има и малко кученце за компания — то си почива на табуретка и разтревожено наблюдава мишле, което се готви да пие от някаква купа. На стената е закачена еротична картина, снабдена с вратички, за да може господарката да я открива само за когото иска…

Господарката — когато се загледаме, виждаме, че прическата й не е много модерна. Дългите й коси са събрани в голям кок на тила и после продължават върху челото, като образуват нещо като ореол. Но не е ли отминала модата на тези фризури по времето на Траян? Те са се носели едно двайсетина години преди това, по времето на Флавиите и дори по-рано… Не ни остава време да завършим разсъжденията си, когато женска ръка, вече не млада, минава пред погледа ни и отнася толкова „еротичното“ изображение.

Така изглежда гърбът на бронзово огледало, принадлежало на римска матрона. Собственичката е поръчала да я изобразят заедно с любимия й и златните й накити. Според римляните плътската любов е дар от Венера.

Това, което гледахме досега, не е реална сцена, а декорация на гърба на бронзово огледало. Изключителна декорация, в която главна роля имат двамата влюбени и която поставя в центъра на сцената нея — еманципираната, млада, чувствена жена. Ръката обаче, която сега държи огледалото, е на жена в напреднала възраст. Трябва да е на собственичката на предмета.

Не виждаме лицето й, защото огледалото го скрива, сякаш има някакво затъмнение. Отместваме се и се взираме в това лице, покрито с бръчки — приликата с жената от декорацията е невероятна. Дори, ами да, това е тя!

Както често се случва, римлянките от висшата класа обичат да си поръчват украси за бронзовите огледала. И тази domina го е направила преди няколко десетилетия, като е поръчала да я изобразят, както е изглеждала тогава, в разцвета на младостта си. Сега вече е минало много време, здравият младеж е изгубил къдриците си и гладката си кожа. Той спи и похърква недалеч от нея, в една от стаите на разкошния domus, в който винаги са живели — тук, на Есквилина.

Жената гледа своето лице, отразено в бронзовото огледало, бръчките си, дългите си бели коси, които робинята разресва внимателно… После погледът й се премества към ръба на огледалото, около което има рамка с гравирани зодиакални знаци. Наблюдава ги разсеяно: Стрелец, Козирог, Водолей, Риби… Тяхната цел е да напомнят на този, който се оглежда, за отминаването на времето. Все едно, че казват: забавлявай се, докато си млада и красива, наслаждавай се на мига, приемай дара на Венера, Carpe diem^[2], както е казал Хораций… Очите на жената се смеят. Тя се е насладила на най-хубавите си години, на всички до една…

Това бронзово огледало с диаметър около 13 сантиметра ще бъде намерено след много векове от археолозите в района на Есквилина. Сега се пази в Общинския антиквариум на Рим с инвентарен номер 13.694. Безличен номер като много други. Но върху това огледало е отразен живот, който разказва за цяла епоха…

Нощта вече господства над улиците на Рим. Виждаме да се клатушкат само няколко „фенера“. Това са лампите на робите, които осветяват пътя на малки групи хора. А неподвижните светлини, които забелязваме, са на типични за нощта заведения — бордеите, комарджийниците. В кръчмите, cauponae, има хора, които продължават да играят на зарове, да залагат и да губят пари. Картите за игра още не съществуват, но измамите и кавгите — да. Чуваме внезапни викове. Идват точно от една caupona. Шум на падащи столове, на стомни, които се чупят… Някаква жена излиза и крещи — сигурно е проститутка от заведението или собственичката му, кой знае… Но виковете й не са напразни. Те са отправени към отряд vigiles, който е минал преди малко. Само след няколко секунди „пожарникарите полицаи“ са вътре в заведението. Чуваме още крясъци, после изведнъж настъпва тишина. Почти едновременно отвътре излизат двама vigiles, които държат мъж, като му извиват ръката зад гърба. Той продължава да се дърпа и да протестира. Укротяват го внезапните удари с тояга. После идват ритниците… Тук „полицията“ не се шегува. Отдалечаваме се…

Пияни в заведенията, убийци в тъмнината, опасностите през нощта по улиците на Рим са наистина навсякъде. Могат да дойдат и отвисоко. Не е само урината, за която трябва да се оглеждате. Можете да бъдете уцелени от хвърлени тежки предмети, като счупени съдове, табуретки и други ненужни вече вещи (точно както се правеше едно време на Нова година в някои градове). Забранено е от закона, но се случва много често.

На няколко улици забелязваме и силуетите на робите, които отговарят за чистотата. Работят на светлината на фенери — нощта (и часовете на свечеряване) е най-подходящото време да се почисти боклукът. На практика през деня в задръстения от хора Рим това е невъзможно.

Ритуалът за изгонване на злите духове

Влизаме в малка уличка. Някаква странна литания привлича вниманието ни в нощната тишина. Мъчим се да разберем откъде идва — като че ли се чува от първия етаж на близка жилищна сграда. Дървеният капак на един прозорец не е затворен добре и отвътре излиза слаб лъч светлина. Приближаваме се тихо и допираме око към пукнатината на гнилото дърво — пред нас се разкрива сцена колкото любопитна, толкова и древна.

На мъждукащата светлина на няколко лампи мъж извършва ритуал за изгонване на духовете на мъртвите. Римляните са много суеверни. Те смятат, че сенките на погребаните от семейството (тоест „призраците“), наречени мани, продължават да обикалят в къщите на синовете и внуците. Ако човек успее да спечели благоволението им с ритуали и дарове, маните помагат на живите, закрилят ги във всекидневните им дела. Иначе току-виж се превърнали в лоши същества, наречени larvae или lemures, които се появяват през нощта и в съня. Понякога е нужно да се правят истински пречиствания посред нощ.

Гледката отговаря невероятно на описанието, което е направил Овидий на тези ритуали. Мъжът е слязъл от леглото и се върти из стаята с боси крака. В пълна тишина щрака с пръсти, като ги вдига високо. После „пречиства“ ръцете си, като ги измива в легенче с изворна вода — неразвалена вода, която е трябвало да плати скъпо на хитър търговец.

На масата, близо до легенчето има чиния с черна бакла. Това е дарът за сенките на мъртвите. За да им покаже, че не са отровни, мъжът взема една шепа и си ги слага в устата. После, без да се обръща, ги поема отново в ръка и ги хвърля една по една зад гърба си, като девет пъти повтаря фразата, която бе привлякла нашето внимание: „Хвърлям тази бакла и с нея освобождавам себе си и моите близки“. Не трябва в никакъв случай да се обръща — на теория зад гърба на живия душите на умрелите събират баклата и се хранят с нея, поне символично. Като се има предвид колко е часът и че е време за сън, думите са произнесени с фъфлене, но все още са разбираеми.

После идва последната част на ритуала. Мъжът отново потапя ръце в съда с вода и девет пъти призовава духовете на умрелите да излязат от къщата му. Прави това, като удря една в друга бронзови чинии. Най-накрая се спира задъхан в тишината. Трябва само да се обърне, за да провери дали са си отишли сенките. Поколебава се за миг, после се обръща изведнъж и се оглежда. Лицето му се отпуска, усмихва се. Изглежда, че ритуалът е подействал.