Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (30) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

11,50 ч.
„WC“ в античен Рим

През един период от време в императорски Рим се наброявали цели 144 обществени тоалетни. Именно една от тях се каним да посетим. Тоалетните лесно се разпознават, около тях обикновено има непрекъснато движение на хора като на нашите гари или автогрилове. И обикновено този, който влиза, е забързан, докато който излиза, е много по-спокоен… На входа двама души са се наредили пред дървен плот, зад който е застанал роб. Забелязваме керамична паничка и почти веднага се чува шум на монета, която пада, завъртайки се около себе си. Ясно, трябва да се плаща. Не е много, само някакви дребни монети. Чакащите губят известно време да бъркат в малка кожена чанта, закачена на пояса им („портфейла“ на римската епоха).

Обществените тоалетни се наемат и се управляват от предприемачи от финансовата служба, наречени conductores foricarum. Любопитно е, че именно тези тоалетни са дали един латински израз, много употребяван и в наши дни: pecunia non olet, тоест „парите не миришат“. Историята е следната. Веспасиан въвел такса за перачите, които използвали урината, като я събирали от обществените тоалетни. Тит, синът на Веспасиан, възроптал срещу този данък, който му изглеждал прекален и безвкусен. „Pecunia non olet“ — бил отговорът на бащата…

След като минаваме по тясна стълба, пред нас се появява обширна зала, цялата украсена. Има дори ниши със статуи на божества. По една от стените пада малко водопадче и над него изпъква статуята на богинята Фортуна, от която зависят здравето и щастието… Гипсовите орнаменти и цветовете са като в изискано, почти луксозно помещение. Но достатъчно е да сведем поглед и панорамата рязко се променя — десетина индивиди от всички възрасти и класи са седнали, погълнати от мисълта да си „свършат работата“. Миризмата е неприятна, съответстваща на обществена тоалетна, но не изглежда да притеснява тези хора, които седят, сякаш са в чакалня. Така разбираме, че това е едно от „социалните“ места в Рим, също като Форума — някои разговарят, един отегчава останалите с приказките си, друг привлича вниманието на всички с някакъв анекдот. Има дори един, който явно не е притиснат от физиологична нужда, но седи близо до човек, чиито дрехи говорят за богатство, и хитро се мъчи да изкопчи от него покана за обяд… Хората говорят, шегуват се, някой тайно пише нещо на стената… Все пак внимават — доносници има навсякъде в Рим…

Онова, което смущава най-много, дори направо поразява, е тоталната липса на уединение. Няма паравани, завеси, подвижни стени, които да изолират хората. Всички са седнали на дълга мраморна пейка, един до друг, все едно, че са в автобус… В Рим концепцията за лично пространство е много различна от нашата и засяга основно само богатите — тези, които имат пари да се изолират и да живеят далеч от обикновените хора. С други думи, да имаш тоалетна вкъщи, е символ на висок статут.

Естествено, никой от нас не би се чувствал комфортно на такова място… Трябва все пак да се каже, че туниките до голяма степен прикриват интимните части. Изглежда, че всички са само седнали… Добре, но върху какво? Не съществуват дъски на тоалетни чинии или анатомични седалки. Пейката е плоска и се сяда над дупка с формата на ключалка. Под дългата пейка има дълбок канал с вода, която тече и отнася всичко… Употребата на тези отвори е ясна. По-малко ясна обаче е функцията на друг отвор в мрамора, който се намира между краката. Той е подобен на първия и е свързан с него на нивото на коленете. За какво служи?

Едва успяваме да си зададем този въпрос и един мъж неволно ни го демонстрира… В средата на залата има три мраморни вани, пълни с вода, от които се подават множество дървени пръчки. Мъжът се протяга и взема една от пръчките. Тогава забелязваме, че на върха й е закрепена морска гъба, с която прилича почти на факла. Мъжът поставя „факлата“ между краката си и използва гъбата като… тоалетна хартия. Не остава доволен и я потапя отново във водата на малък канал, издълбан в пода. Все още не го бяхме забелязали, прилича на изкуствено поточе, което минава пред краката на всички. Мъжът продължава с дейността по почистването, подобна на тази, която днес се извършва с бидето… После, след като изтрива пръчката във вътрешния ръб на отвора, откъсва гъбата и я оставя да падне в канала. Най-накрая поставя отново пръчката на място, в мраморната вана срещу него. През цялото това време не престава да говори със съседа си…

Една тоалетна в Рим. Вместо тоалетна хартия се използват гъби, напоени с вода. Поразява тоталната липса на уединение — някои разговарят, други досаждат с приказките си на останалите, трети разказват анекдоти. Това е едно от местата за „социални контакти“ в Рим, като Форума или термите.

По-голямата част от жителите на Рим удовлетворяват точно така своите физиологични нужди — както казахме, малцина са тези, които имат тоалетни в къщите си. За човека, който не иска да плаща или няма дребни монети, разрешението — поне за малката нужда — са големите делви, поставени по ъглите на улиците или покрай тях (както се вижда в Помпей), използвани после от пералните…

Тоалетни като тази има навсякъде в града. От портика на Помпей до „фоайето“ на театъра на Балб. Наистина е учудващо, че под колонадите, непосредствено пред хората, които минават, могат да се видят заети със собствените си физиологични нужди богат търговец, по-нататък преторианец, после освободен роб, млад адвокат и т.н., и всички правят това съвсем естествено.

Някои тоалетни дори се затоплят през зимата чрез система с подземно огнище, подобна на онази в термите. Такава е тоалетната, която се намира в сърцето на града между Римския форум и форума на Юлий Цезар. В студените дни тя е много посещавана…

Но къде отиват после мръсните води? Те се оттичат в сложна система от подземни канали, които образуват истинска канализационна мрежа под улиците и сградите на Рим. Нейното изграждане започнало още през VI век пр.Хр. Според някои древни автори на някои места подземните отходни канали са толкова широки, че позволяват да се разминат две каруци със сено. Известна е инспекцията, извършена от Агрипа, който подобрил значително системата по времето на Август. Изглежда, че на някои места Агрипа се движел дори с лодка.

Абсолютен главен герой на този невероятен паметник на хидравличното инженерство е Клоака Максима, основният колектор на отходните канали на Рим (отчасти все още функциониращ в днешно време). Първоначално той бил канал под открито небе, после, през републиканската епоха, го покрили. Дълъг е малко по-малко от километър и не върви по права линия заради намиращите се отгоре постройки.

Размерите му са наистина впечатляващи — на някои места прилича на тунел с диаметър почти пет метра. Ролята му е да събира не само фекалните води, но и излишъците от акведуктите, отходните води от термите, тези от чешмите и очевидно дъждовната вода.

По този повод трябва да се каже, че улиците имат характерна форма, подобна на „магарешки гръб“. Така дават възможност на дъждовните води да ги „измият“ и да се стекат отстрани, където биват погълнати от шахти (гениална система за почистване, която за наше учудване съществува и днес в Париж). Шахтите са навсякъде, често имат формата на речни богове с полуотворена уста, която „поглъща“ дъждовната вода. Една от тези шахти е станала известна в целия свят и разбира се, е най-фотографираната в историята. Това е Bocca della Verita^[1], увековечена в прочутия филм „Ваканция в Рим“ с Грегъри Пек и Одри Хепбърн.

Клоака Максима изпразва цялото си съдържание в Тибър, веднага след остров Тиберина. И това е единственият проблем — когато реката е пълноводна, нивото се покачва и тя наводнява колектора, като блокира изтичането на мръсните води, дори ги насочва в обратна посока. Тогава те излизат от шахтите, от другите места за оттичане или от тоалетните, откъдето са тръгнали… Очевидно системата не може да обслужва цял град от милион-милион и половина жители. Затова много канали завършват в обикновени септични ями. Периодически тези ями биват изпразвани (не искаме да си представяме условията на труд) и съдържанието се използва за наторяване.

Тази впечатляваща пречиствателна система, сравнима с „бъбреците“ на живо същество, е невероятно модерна. Римляните, винаги много прагматични, разбрали още от самото начало, че никоя голяма концентрация на хора не може да съществува без ефикасна отходна система. Това говори много за цивилизация, която още не знаела за съществуването на бактериите, но била наясно с огромното значение на хигиената и пълноценно използвала водата (нещо, до което така и не се стигнало през Средновековието, а и днес все още в голяма част от Третия свят).