Алберто Анджела
Един ден в древен Рим (21) (Всекидневие, тайни и любопитни факти)

10,00 ч.
Латинският език по улиците на Рим

Ще можем ли да се оправим по улиците на Рим от времето на Траян с латинския, който сме учили в училище? Това ни вълнува от началото на деня. И така, правим опит и се приближаваме под колонадата към двойка жени, които проверяват качеството на коприните, изложени в магазина. Те са жени от висок ранг, не би трябвало да пазаруват сред народа по претъпканите улици. Но схващаме, че са тук, защото имат специална причина — избират платове за сватба. Майка и дъщеря са. Ето и думите им:

Placetne tibi, mater, pannus hic, ut meam nuptialem pallam conficiam? (Майко, харесва ли ти този плат за сватбеното ми наметало?)

Paulum nimium speciosus est. Tamquam meretrix ornata nubere non potes, filia. (Прекалено е лъскав. Не можеш да се омъжиш нагиздена като проститутка, дъще.) Certe, matrimonium hoc primum tibi non erit, sed maiorum mores servandi sunt. (Разбира се, това няма да ти е първият брак, но трябва да уважаваме традицията.)

Mater, festina. Nam cena parandest, musici conducendi, eligendique nuptiarum testes… (Побързай, майко, защото трябва да решим какви да бъдат блюдата за празничната гощавка, да наемем музикантите и да изберем свидетелите…)

Двете жени влизат в магазина и продължават да бърборят. Но не можем повече да вървим след тях — пред нас е застанал висок роб, огромен и обръснат, който ни гледа заплашително. Посланието е ясно, трябва да се отдалечим. Все пак думите им бяха много полезни. Разбрахме, че дъщерята се омъжва отново, нещо, което не предизвиква скандал (разводите са често срещани в римското общество точно както в съвременното).

Друг интересен аспект е езикът. Някои думи са като нашите. Например „cena“ с меко „c“. Това е важна подробност. Защото в началото на историята на Рим и може би до времето на Юлий Цезар според много учени латинският е бил различен от този, който сме изучавали.

Думата ancillae, която четем „анциле“, се е произнасяла „анкилае“. Общо взето, звукът „c“ е бил твърд, освен това „а“ и „е“ са били произнасяни отделно. Може би така е говорил Юлий Цезар (Caesar), който не е произнасял името си „Цезар“, а „Каезар“.

Следователно разговорът между двете жени, който току-що чухме, век и половина по-рано щеше да е много различен.

Като цяло, преминавайки от поколение на поколение, латинският е станал по-мек и се е променил, като е дал живот на онзи начин на произнасяне на думите, който е присъщ на много европейски езици, от италианския до испанския, португалския, френския, румънския, английския…

В Рим, който изследваме, промяната е вече осезаема и ни позволява да разберем много думи. Процесът ще продължи през цялата римска епоха и през Средновековието (което ще остави своя съществен отпечатък върху раждането на съвременните европейски езици). Това обаче, което прави латинския от улиците на Рим много различен от изучавания от нас, е начинът на говорене. Интонацията следва ритъм, който деформира думите. Често не ги разбираме.

И в днешно време става така — достатъчно е да се преместим от един град в друг или от една област в друга, за да чуем един и същ език да се говори по различен начин. Можете да си представите трудностите на турист, познаващ само основите на италианския, който се сблъсква с венецианския, флорентинския или неаполитанския говор…

И по улиците на Рим се случва същото — дори в тълпата многократно долавяме твърде различни отклонения, свързани не само с принадлежността на човека към областта от полуострова, но и към кътчето на Империята, от което идва.

В този смисъл твърдият латински, говорен от двама високи руси войници, които минават наблизо, издава северноевропейския им произход. Точно като в съвременното общество…