Стивън Кинг
Под купола (78)

9.

Барби си каза, че навремето вдовицата на шерифа е била изключителна красавица. Дори сега, въпреки тъмните кръгове под очите й, избелелите дънки и нещо, наподобяващо горнище на пижама, които носеше, Бренда Пъркинс изглеждаше поразително. Младежът си помисли, че интелигентните хора рядко изгубват красотата си — стига наистина да я притежават, — а той ясно виждаше колко умни и будни са очите й. Имаше и нещо друго — траурът й явно не бе успял да заглуши любопитството й. И точно в този конкретен момент обектът на любопитството й беше самият той.

Тя погледна през рамо към колата на Джулия, която се отдалечаваше на заден ход по алеята, и вдигна въпросително ръце. „Къде тръгна?“ — сякаш казваше жестът й.

Журналистката се подаде през прозореца и извика:

— Имам малко работа покрай излизането на новия брой! Трябва и да намина през „Дивата роза“ и да съобщя на Ансън Уилър лошата новина — тази вечер е на смяна. Не се тревожи, Брен, Барби е напълно безопасен!

И преди Бренда да отвърне или да възрази, Джулия подкара по Морин Стрийт — жена, заела се с изпълнението на своята мисия. Изведнъж на Барби му се прииска да е с нея и единствената му задача да бъде приготвянето на четирийсет сандвича с шунка и сирене и още толкова с риба тон.

Щом Джулия се скри от поглед, госпожа Пъркинс отново се зае да оглежда изпитателно посетителя си. Стояха от двете страни на мрежестата врата на верандата. Барби имаше чувството, че присъства на интервю за работа.

— Така ли е? — попита Бренда.

— Моля, госпожо?

— Безопасен ли сте?

Младият мъж се замисли. Преди два дни без колебание би отвърнал „да“ (определено), ала този следобед се чувстваше повече като войник във Фалуджа, Ирак, отколкото като готвач в Честърс Мил, Мейн. Накрая каза, че е послушно момче, което накара жената да се усмихне.

— Е, мисля, че трябва сама да се уверя в това — добави тя. — Макар че в момента способността ми за преценка не е кой знае каква. Претърпях голяма загуба.

— Знам, госпожо. Моите съболезнования.

— Благодаря ви. Погребението му е утре. Тъкмо ще напусне загубеното погребално бюро на Бауи, което по цяло чудо не е фалирало, при положение че всички тукашни използват това на Кросман в Касъл Рок. Неслучайно местните го наричат „Погребалния хамбар на Бауи“. Стюарт е кръгъл идиот, а брат му Фърналд е по-зле и от него, обаче сега нямаме друг избор. Аз нямам друг избор — поправи се тя и въздъхна тежко като домакиня, изправена пред сериозно задължение. В това нямаше нищо чудно за Барби. Смъртта на любимия човек влачи подире си безброй неприятни неща, едно от които без съмнение е уреждането на погребението му.

Той не очакваше тя да излезе на верандата, ала Бренда направи точно това.

— Хайде да се поразходим малко, господин Барбара. После може и да ви поканя вътре, но не и докато не се уверя във вас. Обикновено вярвам безпрекословно на Джулия, обаче в случващото се напоследък няма нищо обикновено. — Поведе го покрай къщата и двамата запристъпваха бавно по окосената, почистена от шумата морава. Вдясно бе дъсчената ограда, отделяща имота на Пъркинс от съседите, а вляво пъстрееха грижливо поддържани цветни лехички.

— Цветята бяха голямата страст на мъжа ми. Сигурно си мислите, че това е необичайно хоби за един полицай…

— Напротив.

— Аз също, обаче не можете да отречете, че сме малцинство. В малките градчета често има големи предразсъдъци. Писателите Грейс Металиъс и Шъруд Андерсън са напълно прави за това. — Пък и тук… — добави тя, докато свиваха зад ъгъла на къщата и се озоваха сред обширен двор — ще остане светло по-дълго време. Имам генератор, обаче тази сутрин престана да работи. Предполагам, че му е свършило горивото. Имам резервна бутилка, но не знам как да я сменя. Често натяквах на Хауи за генератора. Той все искаше да ме научи как да се оправям с него, ала аз отказвах. Ей-така, напук. — От окото й се отрони сълза и се търкулна по бузата й. Тя я избърса машинално. — Сега бих му се извинила, ако можех. Бих му признала, че е прав. Ама не мога, нали?

Барби знаеше какво е риторичен въпрос, ето защо се върна към генератора.

— Ако е само резервоарът, мога и аз да го сменя — предложи.

— Благодаря ви. — Бренда го поведе към малка масичка, до която имаше хладилен шкаф. — Щях да помоля Хенри Морисън и възнамерявах да купя още няколко резервни бутилки от „Бърпис“, обаче когато излязох днес следобед, „Бърпис“ бе затворен, а Хенри беше на Динсморовата поляна заедно с всички други. Как смяташ, дали ще мога да си ги набавя утре?

— Може би — отвърна Барби. В интерес на истината се съмняваше.

— Чух за момчето — добави тя. — Съседката ми Джина Буфалино се отби и ми каза. Ужасна трагедия. Ще оживее ли?

— Не знам — вдигна рамене той. После обаче, навярно защото интуицията му подсказа, че с откровеност най-лесно ще спечели доверието на жената, добави: — Не ми се вярва.

— Не… — въздъхна тя и отново избърса очите си. — Не, това е ужасно. — Наведе се и отвори хладилния шкаф. — Имам вода и диетична кола. Това бе единствената газирана напитка, която разрешавах на Хауи. Какво предпочитате?

— Вода.

Бренда отвори две бутилки минерална вода. След като отпиха, тя го изгледа с тъжните си любопитни очи.

— Джулия ми каза, че искаш ключ за общината — мина тя на „ти“. — Разбирам защо ти трябва. Също така разбирам защо не искаш Джим Рени да узнае…

— Може и да се наложи да узнае. Ситуацията се промени. Нали разбирате, че…

Тя вдигна ръка и поклати глава. Барби замлъкна.

— Преди да продължиш, искам да ми разкажеш за проблемите си с Рени младши и приятелите му.

— Госпожо, нали съпругът ви…

— Хауи рядко говореше за случаите си, но този беше изключение. Сякаш не му даваше покой. Затова първо искам да видя дали твоята версия съвпада с неговата. Ако не съвпада, ще те помоля да си тръгнеш. Можеш да вземеш водата със себе си.

Барби посочи малката червена барака до левия ъгъл на къщата.

— Това ли е генераторът ви?

— Да.

— Ако сменя резервоара, докато си говорим, ще ме слушате ли внимателно?

— Да.

— Искате цялата истина, нали, госпожо?

— Точно така. И ако още веднъж ме наречеш „госпожо“, кълна се, ще те фрасна.

Вратата на бараката се придържаше затворена от лъскава медна кукичка. Явно мъжът, който до вчера бе живял тук, се бе грижил добре за нещата си… макар че не би трябвало да оставя резервоара само с една бутилка. Барби си каза, че без значение от развоя на разговора, утре ще направи всичко възможно да набави поне няколко резервни бутилки на жената.

Междувременно ще й разкаже всичко, което тя иска да узнае за онази нощ. Тъкмо щеше да му е по-лесно, докато е обърнат с гръб към нея. Не му беше никак приятно да разказва, че всичко е започнало заради Анджи Маккейн, която го бе възприела като желан сексуален трофей и бе тръгнала да го сваля.

„Бъди възпитан“ — напомни си той и заразказва историята си.