Стивън Кинг
Под купола (56)

6.

Бренда Пъркинс слушаше Радиото на Исус, понеже мъжът й го харесваше (беше го харесвал), но за нищо на света не би стъпила в Църквата на Светия изкупител. Беше привърженица на конгрегационализма и беше накарала съпруга си да я придружава в Независимата църква. Сега Хауи за последен път щеше да е там, но нямаше да го знае. Щеше да лежи в ковчега, докато Пайпър Либи възхваляваше живота и делото му.

Тя сякаш за пръв път осъзна необратимостта на случилото си. И за пръв път, откакто чу ужасната новина, даде воля на чувствата си и зарида. Може би защото сега можеше. Сега беше сама.

По телевизията президентът, изглеждащ невероятно състарен, каза:

— Скъпи сънародници, искате отговори. И аз се заклевам да ги споделя с вас веднага щом ги науча. Никаква секретност по този въпрос! Моят прозорец към случващото се ще е и ваш прозорец. Тържествено ви обещавам…

— Да ви хвърлям прах в очите — каза Бренда и заплака още по-силно, защото фразата беше сред любимите на Хауи. Изключи телевизора и хвърли на пода дистанционното. Идваше й да го стъпче, но се въздържа най-вече защото си представи как мъжът й клати глава и й казва да не прави глупости.

Отиде в малкия му кабинет, защото изпитваше желание някак си да е близо до него, докато духът му още е в къщата. Искаше й се да го докосне. Генераторът в задния двор мъркаше. „Като доволен котарак“ — би казал Хауи. Разсърди му се, когато го купи след терористичните атаки на единайсети септември („За всеки случай“ — беше казал той), но сега съжаляваше, задето му вдигна скандал. В тъмното щеше да се чувства още по-изплашена, още по-самотна.

На бюрото му стоеше само отвореният лаптоп. Скрийнсейвър беше снимка от отдавнашен мач за Малката лига. Хауи и Чип бяха със зелените екипи на местния бейзболен отбор „Сандърс — властелините на дрогериите“; беше направена през годината, когато Хауи и Ръсти Евърет бяха извели „Сандърс“ на щатските финали. Чип беше прегърнал баща си, Бренда прегръщаше и двамата. Прекрасен ден. Ала крехък. Крехък като кристална чаша.

Още не беше съобщила на Чип трагичната вест и мисълта за този разговор (ако изобщо успееше да се свърже със сина си) съвсем я довърши. Зарида и коленичи до бюрото на мъжа си. Допря една до друга дланите си, както правеше в детството си, докато коленичеше по пижама до леглото си и повтаряше като мантра: „Боже, пази мама, Боже, пази татко, боже, пази златната ми рибка, която още си няма име…“

— Господи, аз съм, Бренда. Не си искам мъжа обратно… всъщност го искам, но знам, че не можеш да ми го върнеш. Моля те само да ми дадеш сили да издържа сега. И се питам дали… не знам дали не е светотатство… може и да е… но се питам дали ще ми позволиш да говоря с него още веднъж. Да го докосна още веднъж, както той ме докосна тази сутрин. — Като си спомни допира на пръстите му, Бренда се разрида още по-силно. — Известно ми е, че Ти не се занимаваш с духове… освен със Светия дух, разбира се… но може ли да го изпратиш в съня ми? Знам, че искам много, обаче… О, Господи, в мен сякаш е зейнала бездна. Не подозирах, че може да чувствам такава празнота, и се боя, че ще падна в нея. Ако ми помогнеш, че ти се отплатя. Само поискай нещо и ще го изпълня. Моля те, Господи, едно докосване. Или една дума. Дори да е в съня ми. — Тя дълбоко си пое дъх и изхълца. — Благодаря Ти. Разбира се, ще се изпълни Твоята воля. Независимо дали ми харесва или не. — Поусмихна се невесело и добави: — Амин.

Отвори очи и стана, като се хвана за бюрото. Неволно бутна компютъра и екранът веднага светна. Хауи вечно забравяше да изключи лаптопа, но пък кабелът му винаги беше в контакта, та батерията да не се изтощи. А десктопът му беше много по-прегледен от нейния, който все беше задръстен с каталози, свалени от интернет, и подсещащи бележки. На десктопа на Хауи винаги имаше само три папки, подредени под иконката на твърдия диск. ТЕКУЩИ, където той съхраняваше доклади за разследвания, провеждащи се в момента, и СЪДИЛИЩЕ, където беше списъкът на призованите да свидетелстват. Третата беше ДОМ и в нея се съдържаше всичко, свързано с къщата. Бренда си каза, че ако я отвори, може да научи нещо за генератора, а информацията й беше необходима, за да го поддържа в работен режим възможно най-дълго. Хенри Морисън сигурно щеше да смени сегашната газова бутилка, но дали Хауи беше взел резервни? Ако ли не, тя трябваше да купи още бутилки от магазина на Бърпи или от бензиностанцията, преди да са ги разграбили.

Понечи да я отвори, но изведнъж забеляза четвърта папка вляво на монитора. Виждаше я за пръв път. Опита се да си спомни кога за последен път е поглеждала екрана на лаптопа, обаче не можа.

Названието на папката беше ВЕЙДЪР.

В града имаше само един човек, когото Хауи наричаше на името на лошия Дарт Вейдър от „Междузвездни войни“ — Големия Джим Рени.

Стана й любопитно, тя премести курсора върху новата папка и щракна два пъти с мишката, питайки се дали папката е защитена с парола. Предположението й се потвърди. Опита с фразата ДИВИ КОТКИ, парола за ТЕКУЩИ (мъжът й не си беше направил труда да защити СЪДИЛИЩЕ), и папката се отвори. Съдържаше два файла. Единият беше ТЕКУЩО РАЗСЛЕДВАНЕ. Другият — ПИСМА ОТ ГПМ. На езика на Хауи ГПМ означаваше главния прокурор на Мейн. Тя отвори втория. Прегледа го набързо и толкова се слиса, че сълзите й пресъхнаха. Силно впечатление й направи обръщението: не „Драги началник Пъркинс“, а „Скъпи Дюк.“ Въпреки че в писмото се съдържаха сложни юридически термини, някои фрази й се набиха в очите, все едно бяха написани с получерен шрифт. Първата беше: „Незаконно присвояване на общински средства.“ Следващата гласеше: „Почти сигурно е, че е замесен председателят на общинския съвет Сандърс.“ И накрая: „Тази злоупотреба със служебно положение е много по-сериозна, отколкото предполагахме преди три месеца.“.

Към края на писмото Бренда прочете още нещо, което й се стори написано с главни букви: „ПРОИЗВОДСТВО И РАЗПРОСТРАНЕНИЕ НА НАРКОТИЦИ.“.

Май Бог беше чул молитвите й, макар че реакцията му беше напълно неочаквана. Тя седна на стола на Хауи, щракна на ТЕКУЩО РАЗСЛЕДВАНЕ в папката ВЕЙДЪР и остави покойния си съпруг да й говори.