Стивън Кинг
Под купола (46)

3.

Хорас я изгледа обвиняващо, но по килима не се виждаха мокри петна, нямаше и кафява купчинка под стола в коридора — магическо местенце, което според Хорас беше невидимо за човешките очи. Джулия му сложи каишката, изведе го на улицата и докато търпеливо го чакаше да се изпишка до любимата си канавка, се взря в кълбото от бяла светлина на южния хоризонт. Все едно беше кадър от научнофантастичен филм на Стивън Спилбърг. В далечината се чуваше бумтенето на хеликоптерите. Да му се не види, колко мощни прожектори бяха включили? Северен Мотън сякаш се беше превърнал в иракско летище.

Хорас взе да обикаля в кръг, търсейки съвършеното местенце за завършване на тазвечерния ритуал по облекчаването. Джулия използва възможността и отново опита да се свърже по мобилния си телефон. Също като преди чу нормалната поредица от бибиткания… после те прекъснаха и настъпи тишина.

„Ще се наложи да фотокопирам вестника. Което означава максимум седемстотин и петдесет екземпляра.“ От двайсет години „Демократ“ не се печаташе в собствения печатарски цех. До 2002 всяка седмица тя носеше макета на вестника в печатница „Вю Принтинг“ в Касъл Рок, а сега не й се налагаше да прави дори това. Във вторник вечерта изпращаше страниците по електронната поща и вестниците, старателно опаковани с найлон, се доставяха в Честърс Мил преди седем сутринта на следващия ден. За Джулия, която беше свикнала с корекциите, нанасяни с молив, и напечатаното на машина копие, новата процедура беше истинско вълшебство. Само че вълшебните неща бяха ненадеждни. И тази вечер се оказа, че скептицизмът й относно нововъведенията, е бил напълно основателен. Може би щеше да съумее да изпрати материалите по електронната поща, но готовите вестници нямаше как да бъдат доставени рано на следващия ден. За щастие в бившия печатарски цех беше монтиран голям генератор, фотокопирната машина работеше безотказно и в склада имаше над петстотин пакета хартия. Ако можеше да повика на помощ Пит Фрийман… или Тони Гуей, отговарящ за спортните репортажи…

Хорас най-сетне намери подходящото място. След като си свърши работата, Джулия събра изпражненията в малка зелена торбичка с надпис „Кучешко ако“, питайки се какво би казал Хорас Грийли за свят, в който събирането на кучешки изпражнения не е само акт на куртоазия, а задължение, наложено от закона.

Сигурно щеше да се гръмне.

Щом завърза торбичката, отново опита мобилния си телефон.

Нямаше сигнал.

Прибра Хорас и го нахрани.