Стивън Кинг
Под купола (43)

6.

— Анджи? Анджи, моля те, отговори!

Пак запристъпва по коридора. Ръката й пулсираше от болка. Също и главата й. Можеше да потърси баща си — госпожа Шамуей й предложи да я закара до погребалното бюро на Бауи, обаче кръвта й се смразяваше при мисълта за онова място. Освен това искаше да е с Анджи. Анджи щеше да я прегърне, без да пожелае да правят онова, другото. Тя беше най-добрата й приятелка.

Някой излезе от кухнята и тръгна към нея.

— Ох, знаех, че си тук! — Тя се разрида още по-силно, протегна ръце и забърза към тъмния силует. — Случи се нещо ужасно! Сигурно Бог ме наказва, задето съм лоша.

Съществото в сянката също протегна ръце, но не за да я прегърне. Дланите му се сключиха около шията й.