Стивън Кинг
Под купола (382)

1.

Беше седем и половина сутринта. Всички се бяха струпали около Сам; беше дошла дори покрусената от мъка майка на Бени Дрейк. Алва беше обгърнала с ръка раменете на Алис Епълтън. Момиченцето вече не се държеше наперено, освен това гърдите му хриптяха, докато дишаше.

Когато Сам каза какво има предвид, за момент настана мълчание. Чуваше се единствено ревът на вентилаторите. След това Ръсти рече:

— Това е лудост. Ще умреш.

— Ако останем тук, ще оцелеем ли? — попита Барби.

— Защо изобщо искаш да направиш такова нещо? — попита Линда. — Дори ако идеята на Сам проработи и ти успееш…

— О, мисля, че ще проработи — каза Роми.

— Разбира се — потвърди Сам. — Това го научих от един човек на име Питър Бержерон. Каза ми го малко след големия пожар в Бар Харбър през четирийсет и седма. Пит не беше стока, но пък никога не лъжеше.

— И въпреки това защо? — настоя Линда.

— Защото не сме опитвали само едно нещо — отговори Джулия. След като беше взела решението и след като Барби беше казал, че ще дойде с нея, тя вече се чувстваше спокойна. — Не сме опитвали да се молим.

— Ти си луда, Джулс — рече Тони Гуей. — Да не би да си мислиш, че ще те чуят? Дори да те чуят, ще те послушат ли?

Джулия извърна мрачното си лице към Ръсти.

— Твоят приятел Джордж Латроп чу ли мравките да се молят, когато ги изгаряше живи с лупата си?

— Мравките не могат да се молят, Джулия.

— Ти каза: „Помислих си, че мравките също са разумни същества“. Защо си помисли това?

— Защото… — Той замлъкна и сви рамене.

— Може би си ги чул? — предположи Лиза Джеймисън.

— Моите уважения, но това са глупости — отсече Пит Фрийман. — Мравките са си мравки. Те не могат да се молят.

— Но хората могат — възрази Джулия. — А ние не сме ли също разумни същества?

Никой не й отговори на въпроса.

— Какво друго ни остава?

Стоящият зад тях полковник Кокс заговори. Почти го бяха забравили. Изобщо не им беше до външния свят и неговите обитатели.

— На ваше място бих опитал. Да, бих опитал. Барби?

— Вече дадох съгласието си — отговори той. — Тя е права. Нищо друго не ни остава.