Стивън Кинг
Под купола (356)

13.

Фреди Дентън стигна края на гората, отмести един клон настрани с помощта на дулото на пушката си и се огледа. Видя неокосена ливада, по средата на която стърчи радиоантена. Чуваше се ниско жужене, от което пломбите на зъбите му вибрираха. На оградата имаше табели, предупреждаващи: „Висок волтаж“. Едноетажната тухлена сграда на студиото се намираше вляво. По средата имаше голям червен хамбар. Предположи, че хамбарът се използва за склад. Или за нарколаборатория. Или и за двете.

Марти Арсено приседна до него. По униформената му риза се бяха появили тъмни петна пот. В очите му се четеше ужас.

— Какво прави този камион там? — попита той и посочи с пушката си.

— Това е християнският камион — отговори Фреди. — За инвалиди и трудно подвижни хора. Не си ли го виждал из града?

— Виждал съм го, дори съм помагал да го товарят — каза Марти. — Миналата година смених католическата църква със „Светия изкупител“. Защо не е в хамбара? — изблея като недоволна овца той.

— Откъде да знам, а и какво значение има? — попита Фреди. — Те са в студиото.

— Откъде знаеш?

— Там е телевизорът, дават шоуто край Купола по всички канали.

Марти вдигна своя „Хеклер и Кох“.

— Нека за всеки случай да гръмна няколко пъти в камиона. Може там да е сложена бомба. А може онези двамата да се крият там.

Фреди наведе дулото към земята.

— Да не си полудял! Те не знаят, че сме тук, искаш да се издадем ли, какво? Майка ти случайно да е раждала идиот?

— Майната ти — изруга Марти. Позамисли се и добави: — Майната и на майка ти.

Фреди погледна назад.

— Хайде, момчета. Ще прекосим ливадата и ще отидем в студиото. Надникнете през задните прозорци, за да видите къде са. — Ухили се. — Лек път.

Мълчаливецът Обри Тоул каза:

— Ще видим.