Стивън Кинг
Под купола (334)

12.

Началник Рандолф се появи малко по-късно, изглеждаше уморен, но доволен.

— Мисля, че загубихме безвъзвратно няколко от новобранците, от най-младите — Додсън, Роуклиф и Ричардсън, — но повечето остават с нас. А и се присъединиха още хора. Джо Боксър… Стъби Норман… Обри Тоул… брат му е собственик на книжарницата, нали знаете…

Големия Джим го слушаше търпеливо, макар и с половин ухо. Когато Рандолф най-накрая се „изчерпа“, Големия Джим извади плика и го плъзна по плота на масата.

— Ето това размахваше горката стара Андрея. Погледни.

Рандолф се поколеба за момент, после отвори плика и измъкна съдържанието му.

— Тук има само празни листове.

— Прав си. Когато утре събереш хората си в участъка — точно в седем часа, защото чичо ти Джим е прав, когато казва, че мравчиците ще се измъкнат от мравуняка още в ранни зори, — би могъл да им обясниш, че бедната жена е била толкова заблудена, колкото анархистът, който застреля Маккинли^[1].

— Това не беше ли планина? — попита Рандолф.

Големия Джим се зачуди дали Рандолф не е падал на главата си като малък. След това продължи нататък. Тази нощ нямаше да успее да отдели за сън осем часа, но пет — може би. Имаше нужда от почивка. Бедното му старо сърце имаше нужда от почивка.

— Използвайте всички полицейски коли. По двама полицаи в кола. И всички да носят флакони със сълзотворен газ и електрошокови палки. Ако някой обаче гръмне с пистолета си пред репортерите и камерите, пред проклетия външен свят… ще си направя тиранти от червата му.

— Да, сър.

— Да карат по банкета на шосе 119, покрай тълпата. Никакви сирени, само светлини.

— Като на парад — каза Рандолф.

— Да, Пит, като на парад. Оставете магистралата на хората. Тези, които са с коли, да ги оставят и да тръгнат пеш. Използвайте високоговорителите, за да им обясните. Искам да са изморени и добрички, когато стигнат там. Изморените хора обикновено имат добро поведение.

— Не мислиш ли, че трябва да пратим няколко човека да търсят избягалите затворници? — Забеляза, че очите на Рени проблеснаха и вдигна ръка. — Просто питам, просто питам.

— Все пак заслужаваш да получиш отговор. Та нали си началник на полицията. Нали така, Картър?

— Да — отговори Картър.

— Отговорът, началник Рандолф, е не, защото… слушай сега внимателно… те не могат да избягат. Честърс Мил е похлупен от купол и те не могат… по никакъв начин… да избягат. Успяваш ли да следиш мисълта ми? — Забеляза, че Рандолф се изчерви, и добави: — Внимавай сега как ще ми отговориш. Слушам те.

— Успявам да я следя.

— Тогава проследи и тази: при положение, че Барби и неговият съучастник Евърет са на свобода, хората ще имат по-голяма нужда от защита. И въпреки че сме затрупани от работа, ние ще докажем, че можем да се справим, нали?

Най-накрая Рандолф разбра. Въпреки че не знаеше, че има и президент Маккинли, и връх Маккинли, той разбра, че избягалият Барби в много отношения е по-полезен за тях от опандизения Барби.

— Да — отвърна. — Ще докажем. Точно така. А пресконференцията? Щом няма да участваш в нея, защо не изпратиш…

— Да, няма да участвам. Ще стоя тук на поста си, където ми е мястото, и ще следя как се развиват събитията. Що се отнася до журналистите, те ще могат да разговарят с хилядата човека, които ще се струпат в южната част на града да гледат сеир. Пожелавам им късмет, дано успеят да разберат нещо от брътвежите, които ще чуят.

— Някои хора няма да се изкажат ласкаво за нас — каза Рандолф.

Рени се усмихна студено.

— Господ затова ни е дал здрава гърбина, друже. А и какво би могъл да направи онзи нещастник Кокс? Да дойде тук и да ни вземе постовете?

Рандолф се изкиска съучастнически и тръгна към вратата, после се присети нещо и спря.

— Хората ще стоят там дълго време. Военните са сложили химически тоалетни от другата страна. Не трябва ли и ние да направим нещо по въпроса? Мисля, че има няколко тоалетни в склада. Предвидени за патрулиращите. Ал Тимънс би могъл…

Големия Джим го изгледа така, сякаш го смяташе за луд.

— Според мен утре хората е по-добре да си стоят вкъщи, а не да се изнизват от града като израилтяни от Египет. — Направи пауза, за да имат думите му по-голяма тежест. — Ако им се наложи, да тича в гората.