Стивън Кинг
Под купола (310)

23.

Благодарение на високоговорителите тримата човека, седящи в откраднатия микробус, разбраха, че в залата става нещо неочаквано. Речта на Големия Джим и съпътстващите я ръкопляскания бяха прекъснати от някаква жена, която говореше на висок глас (те обаче не можеха да разберат думите, тъй като микрофонът беше твърде далече от устата й). Гласът заглъхна в настъпилата врява. Чуха се викове, а след това и изстрел.

— Какво става, по дяволите? — възкликна Роми.

Още изстрели. Два или три. И викове.

— Няма значение — каза Джаки. — Тръгвай, Ърни, бързо. Ако ще вършим тази работа, сега му е времето.