Стивън Кинг
Под купола (306)

19.

Големия Джим ликуваше. Той ги беше пратил точно там, където искаше — в дланта си. Стотици хора, а сред тях имаше и много такива, които не бяха гласували за него. Никога не бе виждал залата толкова претъпкана; дори по време на училищните молитви и по време на обсъждането на училищния бюджет. Хората седяха и не просто го слушаха, а попиваха думите му. И тъй като Сандърс отсъстваше, а Гринъл седеше сред публиката (тази червена рокля на третия ред нямаше как да бъде сбъркана), той владееше тълпата. Очите им го молеха да спаси града. Изпитваше удовлетворение от това, че бодигардът му е до него и че полицаите — неговите полицаи — са се подредили покрай стените на залата. Все още не бяха осигурени униформи за всички, но затова пък пистолети имаше достатъчно. Над сто човека от присъстващите бяха вързали сини кърпи на ръцете си. „Това е моята лична армия“ — каза си Рени.

— Скъпи съграждани, повечето от вас вече знаят, че арестувахме човек на име Дейл Барбара…

Разнесоха се неодобрителни възгласи. Големия Джим изчака залата да утихне; гледаше мрачно, но душата му сияеше.

— … за убийството на Бренда Пъркинс, Лестър Когинс и две прекрасни момичета, които всички ние познавахме и обичахме — Анджи Маккейн и Дуди Сандърс.

Чуха се още дюдюкания и викове: „Обесете го!“ и „Терорист!“ Идеята за тероризма като че ли беше подхваната от Велма Уинтър — една от управителките на магазина „Браунис“.

— Това, което не знаете — продължи Големия Джим, — е, че Купола е резултат от заговор, осъществен от елитна група злонамерени учени, тайно субсидирани от правителствена фракция. Ние сме морските свинчета в този експеримент, скъпи съграждани, а Дейл Барбара е човекът, който е трябвало да следи и направлява процесите отвътре.

За момент настана гробно мълчание, след това тълпата възмутено заропта.

Когато хората се поуспокоиха, Големия Джим продължи. Беше се подпрял с длани на катедрата, а широкото му лице грееше от искреност (а може би и от високо кръвно налягане). Все още не бе разгръщал листовете пред него. Не се нуждаеше от подсещания. Господ го ръководеше.

— Може би се чудите какво имам предвид под „тайно субсидиране“. Отговорът е прост, но в същото време е ужасяващ. Дейл Барбара, подпомогнат от неизвестен брой местни жители, е организирал създаването на нарколаборатория, която е доставяла огромни количества метамфетамини на наркобарони — някои от които с връзки в ЦРУ — от източното крайбрежие. И въпреки че той все още не ни е казал имената на помагачите си, един от тях — къса ми се сърцето, като ви казвам това — изглежда е Анди Сандърс.

Врява и викове на изненада. Андрея Гринъл се надигна от стола си, после отново седна. Големия Джим си каза: „Точно така, стой си там. Ако проявиш неблагоразумие да ми задаваш въпроси, ще те изям жива. Или ще те посоча с пръст и ще те обвиня. Тогава те ще те изядат жива.“

Струваше му се, че може да го направи.

— Всички ние сме виждали шефа на Барбара по новините. Той твърди, че е полковник от армията на Съединените щати, но всъщност е важна клечка в съвета на учените и правителствените чиновници, отговорен за този сатанински експеримент. Самопризнанията на Барбара по този въпрос са тук. — Той потупа спортното си сако, във вътрешния джоб на което се намираше портфейлът му и едно джобно издание на Новия завет (в него думите на Христос бяха отпечатани в червено).

Още няколко човека започнаха да викат: „Обесете го!“ Големия Джим вдигна ръка, сведе глава и се намръщи. Виковете постепенно заглъхнаха.

— Какво да бъде наказанието на Барбара ще каже градът — едно обединено тяло, чиято кауза е свободата. Той е във вашите ръце, дами и господа. Ако гласувате да бъде екзекутиран, ще бъде екзекутиран. Никакъв линч, докато аз съм ваш водач. Той ще бъде разстрелян от наказателен взвод, съставен от полицаи.

Гръмнаха бурни аплодисменти, повечето от присъстващите станаха на крака. Големия Джим се приведе към микрофона:

— Но първо трябва да се сдобием с цялата информация, която нещастното му предателско сърце все още крие.

Почти всички вече бяха на крака. Не и Андрея. Тя седеше на мястото си — на третия ред до централната пътека — и гледаше към него с очи, които трябваше да бъдат замъглени и объркани, но не бяха. Той си помисли: „Пули се в мен, колкото си искаш. Нямам нищо против, стига да седиш мирно като добро момиченце.“

Междувременно той се наслаждаваше на аплодисментите.