Стивън Кинг
Под купола (305)

18.

Барби и Ръсти стояха до килиите си и слушаха речта на Големия Джим. Благодарение на високоговорителите, монтирани до входа на залата, те чуваха много добре.

— Благодаря! Благодаря на всички! Благодаря, че дойдохте! Благодаря на най-храбрите и най-издръжливите хора в Съединените щати!

Бурни ръкопляскания.

— Дами и господа… мили деца, виждам, че присъстват и много деца…

Добродушен смях.

— Изпаднали сме в ужасна ситуация. Това вече го знаете. Тази вечер възнамерявам да ви разкажа как се стигна дотук. Не знам всичко, но ще ви споделя каквото знам, защото вие го заслужавате. Когато ви запозная със състоянието на нещата, ще трябва да преминем към точките от дневния ред, които не са много, но са важни. Но преди това искам да ви кажа, че се гордея с вас! Вие и Господ ме избрахте за лидер в този тежък момент, за което покорно благодаря! Искам да ви уверя, че заедно ще преодолеем трудностите; заедно, с божията помощ, ще излезем от тях по-силни и по-добри! Сега ние сме като израелците в пустинята…

Барби забели очи, а Ръсти направи неприличен жест с юмрука си.

— … но ние скоро ще стигнем Ханаан, където Господ и нашите съграждани ще ни нагостят с мляко и мед.

Бурни аплодисменти. Като че ли присъстващите бяха станали на крака. Барби вече не се опасяваше, че ги подслушват, защото беше сигурен, че неколцината полицаи, останали в участъка, са се струпали пред входа, за да слушат Големия Джим. Той каза:

— Приготви се, приятелю.

— Готов съм — отговори Ръсти. — Наистина съм готов.

После си помисли: „Стига Линда да не е сред хората, които ще влязат тук.“ Не му се искаше тя да убие някого, но най-вече не му се искаше тя да си рискува живота. И то заради него. По-добре да стои настрана. „Може и да съм луд, но предпочитам тя да е при онези другите. Там ще е на сигурно място.“

Избухналата престрелка прекъсна мислите му.