Стивън Кинг
Под купола (284)

19.

— Линда не може да отиде в полицията — каза Роми на Джаки.

— Кой ще дойде с мен тогава?

— Аз, скъпа. Линда трябва да отиде на градската среща. Така между шестстотин и осемстотин човека ще могат да потвърдят, че е била там.

— Защо да не мога да отида? — попита Линда. — Моят съпруг е там.

— Ти сама си отговори — каза Джулия.

— Как смяташ да го направим? — обърна се Роми към Джаки.

— Ами предлагам да си сложим маски…

— Пфу — изсумтя Роуз и направи физиономия. Всички се засмяха.

— Имаме късмет — каза Роми. — В магазина ми има голям избор от маски за Хелоуин.

— Аз ще бъда Малката русалка — изрече тъжно Джаки. Изчерви се, когато усети, че всички са вперили погледите си в нея. — Както и да е. Ще ни трябват пистолети. Вкъщи имам една берета. Ти притежаваш ли оръжие, Роми?

— Скътах няколко пушки в сейфа в магазина. Има и една с оптически мерник. Не че съм знаел, че ще ни потрябват, просто усетих, че нещо става.

Джо се намеси в разговора:

— Ще ви трябва и кола, с която да се измъкнете. Микробусът ти няма да свърши работа, Роми, всички го знаят.

— Имам идея — каза Ърни. — Хайде да вземем една от колите, които Джим Рени продава. Миналата пролет той взе от някаква телефонна компания пет-шест високоскоростни микробуса. Паркирани са отзад. Ще си получи заслуженото по този начин.

— А как ще вземеш ключа? — попита Роми. — Ще влезеш с взлом в офиса на Рени в изложбената зала?

— Ако не са с електронно запалване, няма да ми трябва ключ — каза Ърни, после изгледа намръщено Джо и добави:

— Бих предпочел да не казваш това на внучката ми, млади момко.

Джо прокара пръсти по устните си, сякаш дърпаше цип, и в стаята отново избухна смях.

— Градската среща трябва да започне утре в седем вечерта — каза Джаки. — Ако отидем в участъка към осем…

— Има по-добър вариант — прекъсна я Линда. — Щом ще ходя на проклетата среща, защо да не свърша и някаква полезна работа. Ще облека рокля с големи джобове, за да мога да скрия полицейското си радио — онова допълнителното, което е в личната ми кола. Вие двамата ще стоите в микробуса и ще чакате.

Напрежението в стаята се засилваше. Нещата вече придобиваха реални измерения.

— На рампата зад магазина ми — каза Роми. — Там е скришно.

— Когато Рени започне речта си — каза Линда, — ще ви дам сигнал да тръгвате. Три изпуквания.

— Колко полицаи ще има в участъка? — попита Лиза.

— Ще се опитам да разбера от Стейси Могин — отговори Джаки.

— Няма да има много. Какъв е смисълът да висят там? Големия Джим смята, че „приятелите на Барбара“ са измислица, създадена от самия него.

— Освен това ще иска крехкият му задник да е добре защитен — вметна Джулия.

Някои от присъстващите се засмяха, но майката на Джо, която изглеждаше доста притеснена, не бе сред тях.

— Независимо от всичко в участъка ще има полицаи. Какво ще направите, ако те окажат съпротива.

— Няма страшно — каза Джаки. — Ще ги заключим в килиите, преди да са се усетили какво става.

— И все пак?

— Ще гледаме да не убием някого. — Гласът на Линда бе спокоен, но очите й гледаха трескаво. Това бяха очи на животно, което събира кураж, преди да направи последен опит за спасение. — Мисля, че ще има убийства, ако Купола не изчезне скоро. Екзекуцията на Барби и съпруга ми ще бъде само началото.

— Да предположим, че ги освободите — каза Джулия. — Къде ще ги закарате? Тук?

— В никакъв случай — възрази Пайпър и докосна все още подутите си устни. — Вече съм в черния списък на Рени. А и онзи тип, който сега му е личен бодигард. Тибодо. Кучето ми го ухапа.

— Не е хубаво да са близо до центъра на града — намеси се Роуз. — Може да започнат да претърсват къщите. Полицаите вече са доста на брой.

— Сигурно ще се включат и хората, които носят сини кърпи — добави Роми.

— Какво ще кажете да ги скрием в някое от бунгалата край Честър Понд? — попита Джулия.

— Бихме могли — каза Ърни, — но се опасявам, че те ще проверят и там.

— Не се сещам за по-добро място — каза Лиза.

— Господин Бърпи? — подхвана Джо. — Имате ли още от онези оловни ролки?

— Да, тонове. Казвай ми „Роми“.

— Ако господин Калвърт успее утре да открадне микробус, ще можеш ли да го скриеш зад магазина и да натовариш на него нарязани оловни листове? Достатъчно големи, за да могат да се покрият с тях прозорците?

— Нищо не ми пречи.

Джо погледна Джаки.

— А ти ще можеш ли да се свържеш с полковник Кокс, ако се наложи?

— Да — Джаки и Джулия отговориха едновременно, после се спогледаха изненадано.

На Роми започна да му просветва.

— Старата ферма на Маккой, така ли? На Блек Ридж, при кутията.

— Да. Не знам дали идеята е много добра, но ако се наложи да бягаме… ако всички ние сме там… ще можем да защитим кутията. Предполагам, че ви звучи налудничаво, тъй като тя е причината за всичките ни проблеми, но не можем да позволим на Рени да я докопа.

— Дано ябълковата градина не се превърне в едно ново Аламо^[1] — каза Роми. — Разбирам какво имаш предвид.

— Има и още една работа, която бихме могли да свършим — продължи Джо. — Малко е рискована, а и може нищо да не се получи, но…

— Казвай, казвай — настоя Джулия. Тя гледаше слисано Джо Макклачи.

— Ами… Гайгеровият брояч все още ли е в микробуса ти, Роми?

— Мисля, че да, да.

— Може би някой ще успее да го върне в противорадиационното укритие. — Джо се обърна към Джаки и Линда: — Някоя от вас може ли да влезе там? Зная, че сте уволнени, но…

— Ал Тимънс ще ни пусне, така поне предполагам — отговори Линда. — Но ще пусне Стейси Могин със сигурност. Тя е с нас. Не дойде тук, защото е дежурна. Защо да поемаме този риск, Джо?

— Защото… — Той говореше бавно, като премерваше думите си, което не беше характерно за него. — Ами… там има радиация, нали? Лоша радиация. Тя представлява пояс. Обзалагам се, че ако човек мине бързо с кола през него, ще остане невредим дори и да не носи защитно облекло, но те не знаят това. Проблемът е, че те изобщо не знаят за радиацията. Няма и да узнаят без Гайгеровия брояч.

Джаки се мръщеше.

— Добра идея, младежо, но не смятам, че трябва да насочваме Рени към мястото, на което ще отидем. Моята представа за скривалище е съвсем друга.

— Не е нужно ние да го насочваме — каза момчето. Продължаваше да говори бавно, анализирайки внимателно слабите места на теорията си. — Поне не съвсем. Някой от вас ще се свърже с Кокс. Ще го накара да се обади на Рени и да му каже, че са регистрирали радиация. Полковникът трябва да му каже нещо от рода на: „Не можем да посочим точното място, защото радиацията ту се появява, ту изчезва, но е доста висока, вероятно дори смъртоносна, така че внимавайте. Случайно да имате Гайгеров брояч?“

Присъстващите на срещата се умълчаха, обмисляйки предложението на Джо. След това Роми каза:

— Закарваме Барбара и Ръсти във фермата на Маккой. Ние също отиваме там, ако се наложи… а вероятно ще се наложи. А ако те се отправят натам…

— Ще отчетат висока радиация с Гайгеровия брояч, което ще ги накара да се върнат бегом в града, покрили с ръце безполезните си пишки — изръмжа Ърни. — Клеър Макклачи, ти си родила гений.

Клеър прегърна силно Джо.

— Само дето не мога да го науча да си оправя стаята.