Стивън Кинг
Под купола (279)

14.

Студиото на Радиото на Исус не беше точно на Битч Роуд; алеята, която водеше до него (павирана, в много по-добро състояние от самия път), беше дълга почти половин километър. В началото й, там, където свършваше Битч Роуд, растяха два стогодишни дъба. Есенните им листа, които при нормални обстоятелства имаха прекрасна ярка окраска, идеална за снимки за календари и туристически брошури, сега бяха изсъхнали и покафенели. Анди Сандърс се беше скрил зад единия от дъбовете. Готвача се спотайваше зад другия. Чуваше се рев на дизелови двигатели — камионите идваха. Анди избърса потта, която се бе стекла в очите му.

— Сандърс!

— Какво?

— Свалил ли си предпазителя?

Той провери.

— Да.

— Добре, слушай ме сега внимателно, няма да повтарям. Ако ти кажа да стреляш, стреляй и ги направи на сито! Ако си мълча, просто стой там! Разбра ли?

— Да.

— Едва ли ще се наложи да убиваме.

„Дано, слава тебе Господи“ — помисли си Анди.

— Ако дойдат само братята Бауи и господин Пиле. Но не мога да знам със сигурност. Ако се наложи да действам, ще ме прикриеш ли?

— Да — отговори без колебание Сандърс.

— И махни проклетия си пръст от спусъка, че може да си пръснеш кратуната.

Той погледна надолу и като видя, че пръстът му наистина е върху спусъка, бързо го отдръпна.

Зачакаха. Главата на Анди пулсираше. Каза си, че е глупаво да се страхува — та нали ако не му бе звъннал телефонът, вече щеше да е мъртъв, — но и това не помогна. Защото вече живееше в нов свят. Знаеше, че този нов свят може да се окаже фалшив (беше видял какво направиха лекарствата с Андрея Гринъл), но все пак беше по-добър от кошмара, в който живееше преди.

„Господи, нека ни подминат“ — примоли се той.

Камионите изплуваха от здрача. Движеха се бавно, изхвърляйки черен дим от ауспусите си. Анди надникна зад дънера и видя, че в кабината на първия камион има двама човека. Стори му се, че са братята Бауи.

Готвача не помръдваше. Анди започваше да си мисли, че той е променил решението си и че в крайна сметка ще им позволи да вземат пропана. Готвача обаче излезе за момент от прикритието си и изстреля два куршума.

Надрусан или не, Буши стреляше добре. Предните гуми на първия камион се спукаха. Той започна да криволичи и след няколко секунди спря. Вторият камион едва не се натресе в него. Анди чу тиха музика — някакъв църковен химн — и предположи, че шофьорът му не е чул изстрелите заради радиото. Кабината на водещия камион изглеждаше празна. Двамата мъже се бяха навели, за да се предпазят.

Босият, облечен само в долнище на пижама Буши (дистанционното беше закачено за отпуснатия ластик на долнището) излезе иззад дървото.

— Стюарт Бауи! — провикна се той. — Фърн Бауи! Излезте оттам, за да поговорим! — Подпря Божия воин на ствола на дъба.

Двамата братя продължиха да се спотайват, но вратата на кабината на втория камион се отвори и Роджър Килиан изскочи навън.

— Защо спряхте? — изрева. — Нямам време за губене, трябва да нахраня пилетата. — Тогава видя Готвача. — Здрасти, Фил, как си?

— Лягай долу! — изкрещя му единият от братята Бауи. — Откаченото копеле стреля!

Роджър погледна Готвача, а после и подпряния на дървото автомат.

— Може и да е стрелял, но вече е оставил оръжието настрани. Освен това е сам. Какво става, Фил?

— Вече съм Готвача. Наричай ме така.

— Добре, Готвачо, какво става?

— Излез, Стюарт — провикна се Готвача. — Ти също, Фърн. Никой няма да пострада. Предполагам.

Вратите на първия камион се отвориха. Без да извръща глава, Буши добави:

— Сандърс! Ако някой от онези двама глупаци има пистолет, стреляй! Не само веднъж, направи ги на швейцарско сирене.

Но никой от двамата братя не държеше пистолет, Фърн беше вдигнал ръцете си.

— На кого говориш, приятелю? — попита Стюарт.

— Излез, Сандърс — заповяда Готвача.

Анди излезе. Струваше му се, че вече няма опасност да се пролее кръв, затова му стана забавно. Помисли си, че ако беше взел една от онези цигари на Готвача, щеше да му стане още по-забавно.

— Сандърс! — възкликна изненадано Стюарт. — Какво правиш тук?

— Бях привлечен в Божията армия. А вие сте зли хора. Ние знаем всичко за вас, мястото ви не е тук.

— Ъ? — измънка Фърн и си свали ръцете. Предницата на първия камион бавно се снишаваше към пътя, тъй като от спуканите гуми излизаше въздух.

— Много добре, Сандърс — похвали го Готвача, след това се обърна към Стюарт: — Качвайте се и тримата във втория камион. И право в града, жалки задници такива. Когато стигнете там, кажете на онзи вероотстъпник, че радиостанцията е вече наша. Включително лабораторията и всички запаси.

— Какви ги дрънкаш, Фил?

— Готвачо.

Стюарт махна с ръка.

— Наричай себе си както искаш, просто ми кажи за какво…

— Знам, че брат ти е тъп — каза Готвача — и че господин Пиле не може да си върже сам връзките на обувките…

— Хей! — изкрещя Роджър. — Мери си думите!

Анди вдигна автомата си. Помисли си, че непременно трябва да напише „Клодет“ на приклада му.

— Не, ти си мери думите.

Роджър Килиан пребледня и отстъпи крачка назад. Изказванията на Анди по време на градските срещи никога нямаха такъв ефект, затова сега той изпита огромно удоволствие.

Готвача продължи да говори, прекъсването сякаш не му бе направило никакво впечатление.

— Но ти, Стюарт, имаш мозък в главата си, така че го използвай. Зарежи онзи камион и се прибирай в града с другия. Кажи на Рени, че всичко тук вече принадлежи на Бог. Кажи му, че звездата Уормууд е изгряла и че трябва да ни остави на мира, ако не иска апокалипсисът да подрани. — Той се замисли. — Можеш също така да му кажеш, че няма да спираме музиката. Той едва ли се притеснява за това, но за някои хора в града този въпрос е важен.

— Знаеш ли с колко полицаи разполага той сега?

— Изобщо не ми пука.

— Някъде към трийсет. До утре вероятно ще станат петдесет. Половината град носи сини кърпи в знак на подкрепа към полицията. Само да им каже, и ще те погнат.

— Нищо няма да постигнат — отговори Готвача. — Вярата в Бог удесеторява силата ни.

Роджър реши да покаже знанията си по математика:

— Е, значи двайсет, но вие пак сте по-малко.

— Млъквай, Роджър! — сгълча го Фърн.

Стюарт опита отново:

— Фил, Готвачо, успокой се, няма нищо страшно. Той не иска наркотиците, а пропана. Половината генератори в града не работят. До няколко дни три четвърти от генераторите няма да работят. Пусни ни да вземем пропана.

— Трябва ми за готвене. Съжалявам.

Стюарт го изгледа странно, явно го смяташе за луд. Анди си помисли: „Вероятно е луд. Вероятно и двамата с него сме луди. Но и Джим Рени е луд, така че няма нищо страшно.“

— Тръгвайте — настоя Готвача. — И му кажете, че ако ни нападне, ще съжалява.

Стюарт се позамисли, после сви рамене.

— Нищо не губя от това. Хайде, Фърн. Роджър, аз ще карам.

— Нямам нищо против — отговори Роджър Килиан. — Скоростният му лост заяжда. — Изгледа подозрително Готвача и Анди, след което се отправи към втория камион.

— Бог да ви благослови, момчета — провикна се Анди.

Стюарт погледна през рамо и направи кисела физиономия.

— И теб да те благослови Бог. Той знае, че имаш нужда от благословия.

Новите собственици на най-голямата лаборатория за метамфетамини в Северна Америка стояха един до друг и гледаха оранжевия камион, който направи обратен завой и се отдалечи.

— Сандърс!

— Да, Готвачо?

— Искам да „раздвижа“ музиката. Този град се нуждае от малко Мейвис Стейпълс. И от малко „Кларк Систърс“. Като свърша тази работа, ще попушим.

Очите на Анди се напълниха със сълзи. Той прегърна през раменете човека, когото някога се наричаше Фил Буши.

— Обичам те, Готвачо.

— Благодаря, Сандърс. И аз те обичам. Искам оръжието ти винаги да е заредено. Отсега нататък ще стоим на пост.