Стивън Кинг
Под купола (268)

3.

Клеър изскочи от къщата веднага щом видя микробуса на Ромео Бърпи. Тя плачеше.

— Мамо! — изкрещя Джо и слезе още преди Роми да е паркирал. След малко другите го последваха. — Мамо, нещо лошо ли е станало?

— Не — проплака тя, а после го сграбчи в прегръдките си. — Ще организират свиждане! В петък! Може би ще видим баща ти!

Момчето възкликна възторжено и завъртя майка си, сякаш се опитваше да я поведе в танц. Бени прегърна Нори… и я целуна бързо по бузата. Ръсти забеляза това и си помисли: „Палаво дяволче си ти, Бени.“

— Закарай ме в болницата, Роми — каза медикът. Той помаха на Клеър и децата, които вървяха към къщата. Радваше се, че е избегнал разговора с госпожа Макклачи, защото имаше опасения, че тя може да хваща лъжите и на провинциалните парамедици, а не само на сина си. — И моля те, зарежи за момент този смешен френски акцент.

— Някои хора нямат културно наследство, затова завиждат на онези, които имат — отговори Роми.

— Да, и майка ти носи галоши.

— Уи, но само когато вали.

Телефонът на Ръсти изпиука веднъж — текстово съобщение. Той го отвори и прочете: „СРЕЩАТА Е В 21:30 ПРИ ПАЙПЪР. ГЛЕДАЙ ДА ДОЙДЕШ. ДЖ. У.“

— Роми — каза и затвори телефона. — Ако оживея след срещата с бащата и сина Рени, би ли дошъл с мен довечера на една среща?