Стивън Кинг
Под купола (237)

20.

След десетина минути Буши излезе от болницата, носейки увитото в чаршаф тяло на Сами. От чаршафа се поклащаше босо стъпало, розовият лак по ноктите беше започнал да се лющи. Джини отвори вратата и я задържа, за да може той да мине. Тя не си направи труда да погледне кой е зад волана на колата, която беше спряла пред входа, и Анди беше сравнително доволен от този факт. Сандърс изчака Джини да се прибере, след това излезе да отвори багажника. Готвача не срещаше особени затруднения при пренасянето на Сами, което изглеждаше странно, като се имаше предвид, че беше само кожа и кости. Сандърс си помисли, че метамфетамините вероятно дават сили. Независимо дали беше така или не, неговите сили се стопяваха. Депресията изпълзяваше отново. Умората също.

— Чудесно — каза Готвача. — Карай. Но първо ми подай онова нещо.

Той беше оставил дистанционното на Анди, заръчвайки му да го пази. Анди му го подаде.

— Към погребалната агенция?

Готвача го изгледа странно, сякаш му се чудеше на ума.

— Обратно в радиото. Исус ще дойде първо там.

— На Хелоуин.

— Точно така — каза Готвача. — Вероятно дори по-рано. Ще ми помогнеш ли да погреба това Божие чедо.

— Разбира се — отвърна Анди, след това предложи плахо: — Хайде преди това да попушим малко?

Готвача се засмя и го удари по рамото.

— Хареса ти, нали? Знаех, че ще ти хареса.

— Лекарство против меланхолия — промърмори Анди.

— Само така, братко. Само така.