Стивън Кинг
Под купола (233)

16.

В дневната на семейство Евърет се бяха събрали четирима — Линда, Джаки, Стейси Могин и Ръсти. Той им сервира чай с лед, а след това им разказа накратко какво е открил в погребалната агенция. Първият въпрос зададе Стейси, един чисто практичен въпрос:

— Сети ли се да заключиш?

— Да — отговори Линда.

— Дай ми ключа. Трябва да го оставя на мястото му.

„Ние и те — помисли си отново Ръсти. — Разговорът ще е на тази тема. Вече е на тази тема. Нашите тайни. Тяхната сила. Нашите планове. Техните планове.“

Линда подаде ключовете на Стейси, след това попита Джаки дали момичетата не са й създали някакви проблеми.

— Нямаше пристъпи, ако за това се тревожиш. През цялото време, докато ви нямаше, спаха като агънца.

— Какво ще направим по въпроса? — попита Стейси. Беше крехка на външен вид, но непоколебима. — Ако искаме Рени да бъде арестуван, ще трябва да убедим Рандолф. Ние, трите жени — в ролята на полицейски служители, а Ръсти — в ролята на патолог.

— Не! — извикаха едновременно Линда и Джаки. Джаки — решително, а Линда — уплашено.

— Имаме хипотеза, но не и доказателства — каза Джаки. — А и не съм сигурна, че Пит Рандолф ще ни повярва дори ако му покажем снимки, на които се вижда как Големия Джим чупи врата на Бренда. С Рени сега са дупе и гащи, каквото и да се случи. Освен това повечето полицаи ще застанат на страната на Пит.

— Особено новите — добави Стейси и подръпна един от стърчащите си руси кичури. — Голяма част от тях не са много умни, но пък са верни като кучета. И обичат да носят пистолети. Има и друго. — Тя се приведе напред. Тази вечер се появиха още седем-осем нови. Просто деца от гимназията. Големи, тъпи и ентусиазирани. Направо се плаша, като ги гледам. И още нещо. Тибодо, Сиърлс и Рени Младши са помолили новобранците да им препоръчат още хора. Само след няколко дена полицията няма да е вече полиция, а армия от тийнейджъри.

— Никой ли няма да ни послуша? — попита Ръсти. Не че не вярваше на Стейси, просто искаше да е съвсем сигурен. — Абсолютно никой?

— Хенри Морисън може би — каза Джаки. — Той вижда какво става и изобщо не е очарован. Но другите? Те са верни на началниците си. Отчасти, защото се страхуват и отчасти, защото харесват властта. Тези като Тоби Уилън и Джордж Фредерик никога не са имали власт, а тези като Фреди Дентън са си просто гадняри.

— Какво се опитваш да кажеш? — попита Линда.

— Опитвам се да кажа, че засега трябва да си траем. Ако Рени е убил четирима, това би означавало, че той е много, много опасен човек.

— Изчакването ще го направи още по-опасен — възрази Ръсти.

— Трябва да мислим за Джуди и Джанел, Ръсти — каза Линда. Тя гризеше ноктите си, нещо, което Ръсти не я беше виждал да прави от години. — Не можем да рискуваме живота им. Аз няма да го рискувам, няма да позволя и ти да го рискуваш.

— Аз също имам дете — обади се Стейси. — Калвин. Той е само на пет. Едва събрах кураж да стоя на пост в погребалната агенция. Само при мисълта да информирам онзи идиот Рандолф… — Нямаше нужда да се доизказва, пребледнялото й лице беше красноречив знак.

— Никой не иска от теб да правиш това — каза Джаки.

— В момента не бих могъл да докажа нищо друго, освен че Когинс е бил убит с бейзболната топка — поясни Ръсти. — Всеки може да е нанесъл ударите. По дяволите, дори синът на Рени може да е убил Когинс.

— Това не би ме изненадало чак толкова — заяви Стейси. — Младши се държи странно напоследък. Изритали са го от Боудуин за побой. Не знам дали баща му знае, но полицията е посетила салона, в който се е случил инцидентът. Видях рапорта. А двете момичета… ако са били изнасилени…

— Изнасилени са били — отговори Ръсти. — И то много брутално. Не ти трябват повече подробности.

— Но Бренда не е била малтретирана сексуално — отбеляза Джаки. — За мен това означава, че при Бренда и Когинс е по-различно.

— Може би Младши е убил момичетата, а баща му — Бренда и Когинс — каза Ръсти и си помисли, че някой ще му се изсмее. Никой не се изсмя. — Ако е така, тогава какво?

Те поклатиха глави.

— Трябва да има някакъв мотив — продължи той, — но се съмнявам, че мотивът е секс.

— Ти смяташ, че той се опитва да скрие нещо — каза Джаки.

— Да, така смятам. Има един човек, който вероятно знае нещо по въпроса. Той е заключен в сутерена на полицейското управление.

— Барбара? — попита Джаки. — Защо мислиш, че Барбара знае?

— Защото той си имаше приказка с Бренда. На следващия ден след появяването на Купола те доста задушевно са разговаряли в задния й двор.

— Откъде, за бога, знаеш това? — попита Стейси.

— Семейство Буфалино са съседи на семейство Пъркинс и спалнята на Джина Буфалино гледа към задния двор на Пъркинс. Тя ми спомена, че ги е видяла. — Ръсти забеляза, че Линда го гледа, и сви рамене. — Какво бих могъл да кажа? Градът е малък. Всички ние подкрепяме отбора.

— Надявам се, че си й казал да си държи езика зад зъбите — предупреди го жена му.

— Не съм, защото нямах никакви причини да подозирам, че Големия Джим е убил Бренда. Или че е размазал главата на Лестър Когинс със сувенирна бейзболна топка. Дори не знаех, че те са мъртви.

— Все още не сме сигурни дали Барби знае нещо — каза Стейси. — Освен, разбира се, как се прави страхотен омлет със сирене и гъби.

— Някой трябва да го попита — поправи я Джаки. — Аз бих могла да свърша тази работа.

— Дори и да знае нещо, каква полза? — попита Линда. — Сега живеем в нещо като диктатура. Вече започвам да осъзнавам това. Предполагам, че това ме прави бавна.

— По-скоро доверчива, отколкото бавна — каза Джаки — А обикновено не е лошо човек да е доверчив. Що се отнася до полковник Барбара; докато не го попитаме, няма как да разберем дали може да ни помогне. — Тя замълча за момент. — Но въпросът е в друго. Той е невинен. В това е въпросът.

— Ами ако го убият? — попита Ръсти. — Могат да се оправдаят, че се е опитал да избяга.

— Почти съм сигурна, че няма такава опасност — каза Джаки. — Големия Джим иска показен процес. Така се говори в управлението. — Стейси кимна. — Те искат да втълпят на хората, че Барбара е създал широка конспиративна мрежа. Тогава вече ще могат да го екзекутират. Но дори и да се разбързат, пак ще им трябват поне няколко дена. Седмици, ако имаме късмет.

— Няма да извадим такъв късмет — предположи Линда — Не и ако Рени иска всичко да приключи бързо.

— Може би си права, но Рени първо трябва да избута специалната градска среща в четвъртък. А и ще иска да разпита Барбара. Щом Ръсти знае, че той е разговарял с Бренда, и Рени също знае.

— Разбира се, че знае — вметна нетърпеливо Стейси. — Те бяха заедно, когато Барбара показа на Джим писмото от президента.

Те обмисляха казаното в продължение на минута.

— Ако Рени крие нещо, ще му трябва време да го разкара — предположи Линда.

Джаки се засмя. Смехът й стресна другите присъстващи в стаята.

— Пожелавам му късмет. Каквото и да е това нещо, той няма как да го натовари на камион и да го извози извън града.

— Дали не е свързано с пропана? — попита Линда.

— Може би — каза Ръсти. — Джаки, ти си била в армията, нали?

— Две мисии. Военната полиция. Не съм участвала в битка, но съм виждала много ранени, особено при втора мисия. Вюрцбург, Германия, Първа пехотна дивизия. Нали се сещаш, голямата червена единица? Предимно прекратявах сбиванията в баровете или пък охранявах местната болница. Познавах хора като Барби и бих направила всичко, каквото мога, само и само да го измъкна от килията. Добре е да имаме такъв човек на наша страна. Президентът неслучайно му възложи ръководни функции. Всъщност, опита се. — Тя замълча. — Вероятно ще успеем да го измъкнем. Струва си да помислим по въпроса.

Другите две жени, които освен полицайки бяха и майки, замълчаха, но Линда отново гризеше ноктите см, а Стейси приглаждаше косата си.

— Разбирам — каза Джаки.

Линда поклати глава.

— Ако нямаш деца, които спят на горния етаж и на които сутринта трябва да направиш закуска, значи не разбираш.

— Вероятно си права, но я си задай този въпрос — ако сме отрязани от външния свят, а ние сме, и ако шефът е смахнат убиец, а това е много вероятно, ще се подобрят ли нещата, при условие че просто си траем и не правим нищо?

— Ако го освободиш, какво ще направиш после? — попита Ръсти. — Няма как да го включиш в Програмата за защита на свидетели.

— Не знам — отвърна Джаки и въздъхна. — Знам само, че президентът заповяда Барбара да поеме командването, а Големия Джим Рени го накисна, за да осуети заповедта.

— Засега няма да правиш нищо — настоя Ръсти. — Дори няма да се опитваш да влизаш в контакт с него. Има едно нещо, което би могло да измени ситуацията.

Той им разказа за Гайгеровия брояч — как се беше сдобил с него, на кого го беше дал и какво Джо Макклачи смяташе, че е открил.

— Ами не знам — каза неуверено Стейси. — Звучи твърде добре, за да е истина. На колко е Макклачи? Четринайсет?

— Май на тринайсет. Но е умно момче и щом казва, че има повишаване на радиацията на Блек Ридж Роуд, аз му вярвам. Ако те действително са намерили устройството, което генерира Купола, и ако ние успеем да го изключим…

— Тогава край! — изкрещя Линда. Очите й светеха. — И Джим Рени ще се сгромоляса като… спукания балон на Мейси!

— Това наистина звучи чудесно — каза Джаки Уетингтън — Ако го бяха казали по телевизията, сигурно щях да повярвам.