Стивън Кинг
Под купола (209)

18.

— Можете да ме оставите тук, господине — каза Сами. Намираха се пред хубаво имение в стил ранчо в Източен Честър. И въпреки че къщата беше тъмна, моравата пред нея бе ярко осветена, понеже се намираше съвсем близо до Купола и административната граница между Честърс Мил и Харлоу, където военните бяха разположили мощните си прожектори.

— Искаш ли една топла биричка за из път, Миси Лу?

— Не, господине, аз бях дотук — излъга Сами. После трябваше отново да се върне в града. На фона на жълтото сияние четирийсет и пет годишният Олдън Динсмор изглеждаше на осемдесет и пет. Тя никога не беше виждала толкова тъжно лице… освен може би своето в огледалото на болничната стая, преди да се отправи на сегашното си пътешествие. Сами се наведе и целуна спътника си по бузата. Наболата му брада боцкаше на устните й. Когато тя се отдръпна, Олдън допря длан до целунатото място и се усмихна едва-едва.

— Трябва да се прибирате вкъщи, господине. Имате съпруга, която ви чака. И друго момче, за което да се грижите.

— Май си права.

— Да, така е.

— Добре ли си?

— Да, господине. — Тя слезе и се обърна. — Ще се приберете ли?

— Ще се опитам.

Сами затръшна вратата на кабината и застана в края на алеята, гледайки как Олдън обръща. Едната гума на камиона влезе в канавката, обаче тя беше суха и не му създаде затруднения. После пое към шосе 119, като отначало се движеше малко на зиг-заг, но после изправи курса и задните му светлини престанаха да подскачат наляво-надясно. Отново караше по средата на пътя — „чукаше осовата линия“, както би казал Фил, — ала Сами беше сигурна, че няма да си навлече проблеми. Вече бе станало осем и половина, беше съвсем притъмняло и тя не очакваше да срещне жива душа.

Изчака камионът да изчезне в нощта и закрачи към тъмната къща. Постройката не представляваше кой знае какво в сравнение с елегантните стари здания в горната част на градския парк, но бе по-красива от всички домове, в които Сами бе живяла. Вътре също беше много приятно. Беше идвала веднъж тук с Фил — в онези дни, когато той не правеше нищо друго, освен да продава по малко трева и да си приготвя амфети за собствена консумация в задната част на караваната. В дните, преди да му хрумнат ония шантави идеи за Исус и да започне да ходи в оная скапана църква, където вярваха, че в Ада ще идат всички без тях самите. Да, всички проблеми на Фил без съмнение започнаха с религията. Религията го беше отвела при Когинс и Когинс или някой друг го бе превърнал в Готвача.

Хората, които бяха живели тук, не бяха наркомани; наркоманите не биха могли да задържат подобна къща, защото щяха да изпафкат ипотеката. Просто Джак и Майра Еванс обичаха да се отпускат с малко трева от време на време и Фил Буши с удоволствие им я осигуряваше. Бяха добри хора и той се отнасяше добре с тях. В онези дни, когато бе способен да се държи добре с хората.

Майра им поднасяше айскафе. Когато Сами беше бременна в седмия месец с Литъл Уолтър — изглеждаше доста наедряла, — Майра я попита момче ли иска или момиче. Съвсем приятелски, без никакво високомерие или презрение. Междувременно Джак бе отвел Фил в кабинета си, за да му плати, и Фил й извика оттам:

— Ей, скъпа, трябва да видиш това!

Споменът й се струваше така далечен, сякаш бе минала цяла вечност.

Натисна дръжката на входната врата. Вратата се оказа заключена. Сами се наведе, взе един от декоративните камъни, ограждащи цветните лехи на Майра, и застана пред панорамния прозорец, преценявайки тежестта на находката си. След кратък размисъл се обърна и заобиколи отзад. Нямаше да й е лесно да се изкатери през прозореца в сегашното й състояние. А дори и да успееше да се провре, можеше да се нареже на стъклата и това да попречи на плановете й за вечерта.

Пък и къщата бе чудесна, и Сами не искаше да вандалства, освен ако не беше абсолютно наложително.

Е, не беше. Трупът на Джак беше транспортиран в града — явно градските власти все още изпълняваха тези си задължения, — ала никой не се беше сетил да заключи задната врата. Ето защо Сами без проблеми влезе оттам. Естествено, генераторът не работеше и беше по-тъмно и от кучи задник, но върху фурната имаше кутия кибрит и първата клечка, която запали, й показа лежащото на кухненската маса фенерче. То й свърши чудесна работа. Лъчът освети нещо, което приличаше на кърваво петно на пода. Сами побърза да отклони светлината и се насочи към кабинета на Джак Еванс. Той се намираше вдясно от дневната и беше толкова малък, че всъщност нямаше място за нищо друго освен за бюро и шкаф със стъклени вратички.

Тя насочи фенерчето към бюрото, след което го вдигна нагоре и светлината се отрази в стъклените очи на най-ценния трофей на Джак — главата на лоса, застрелян от него в ТР-90 преди три години. Именно заради този ловен трофей я бе извикал Фил.

— Онази година получих последния талон от лотарията — беше им казал Джак. — Усмъртих го с това. — И бе посочил карабината в шкафа — дългоцевно оръжие с доста заплашителен вид и впечатляващ оптически мерник.

Майра бе застанала на прага — кубчетата лед още потракваха в айскафето й и тя изглеждаше толкова хубава, изискана и весела, че сърцето на Сами я заболя при мисълта, че никога няма да бъде като нея.

— Струваше цяло състояние, но му позволих да си я купи, след като ми обеща да ме заведе за една седмица на Бермудите следващия декември.

— Бермудите — произнесе замислено Сами, докато се взираше в главата на лоса. — Обаче не отидоха никъде. Тъжно.

Фил бе пъхнал плика с банкнотите в задния си джоб и беше казал:

— Чудесна карабина, но май не е идеалното оръжие за защита на дома.

— О, погрижил съм се и за това — бе отвърнал Джак и въпреки че не бе показал на Фил как точно се е погрижил, бе потупал многозначително плота на бюрото си. — Взел съм си два изключителни патлака.

Фил му бе кимнал също така многозначително, а двете с Майра се бяха спогледали, разменяйки онези характерни женски погледи, които казваха: „Какво да ги правиш, момчетата винаги си остават момчета.“ Сега Сами си спомни колко приятно й бе станало тогава, колко топлина и уют бе почувствала. Предполагаше, че навярно затова бе избрала да дойде тук, а не в някоя друга къща по-близо до болницата.

Поспря за миг, за да глътне още един перкосет, и започна да проверява чекмеджетата едно след друго. Не бяха заключени и ето че в третото откри онова, което търсеше. Голяма дървена кутия, в която се намираше „изключителният“ патлак на покойния Джак Еванс — автоматик „Спрингфийлд XD“ четирийсет и пети калибър. Сами го извади и след известно усилие успя да освободи пълнителя. Оказа се напълно зареден, а в чекмеджето имаше и резервен пълнител. Реши да вземе и него. После се върна в кухнята, за да намери някоя торба, в която да сложи находките си. Надяваше се, че там ще открие и ключовете за колата, която покойните Джак и Майра държаха в гаража си. Нямаше никакво намерение да изминава пеша пътя до града.